ПРАВА НА ЧОВЕКА 2012

Глава 12 | Права на жените

2012 г. бе белязана както с напредък, така и с редица предизвикателства и проблеми в областта на правата на жените. Напредъкът, както винаги, се дължи на натиска от страна на гражданското общество и неправителствените организации. За пореден път съществуващата неравнопоставеност между половете в България попадна и в полезрението на международната общност.

Заключителни препоръки на Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените

През юли 2012 г. бяха публикувани Заключителните препоръки на Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените по отношение на България (CEDAW).[1] Много от изводите в него са притеснителни и изискват бърза намеса на държавните органи, както и задълбочаване на сътрудничеството между държавата и неправителствения сектор. Комитетът изрази своята загриженост относно постоянното налагане на стереотипни модели в страната, които преекспонират традиционната роля на жената като майка и съпруга и продължават да влияят върху нейния образователен и професионален избор. Комитетът отбеляза, че медиите и рекламният сектор системно налагат сексуален и комерсиален образ на жените. Подчертано е също, че домашното насилие в България е силно разпространено и че за предотвратяването му липсват както правни механизми, така и убежища и съветници за пострадалите; отсъстват и специални разпоредби, криминализиращи съпружеско изнасилване. Комитетът призова България да измени чл. 10 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), според който молбата за налагане на мерки за защита се подава в едномесечен срок от акта на домашно насилие и да удължи срока.

В доклада специално внимание е отделено на член 158 от Наказателния кодекс (НК), който дава възможност за прекратяване на наказателното преследване при сексуални посегателства, ако след извършване на престъплението последва брак между извършителя и жертвата. Член 158 касае включително случаи на блудство с непълнолетни, извършено чрез употреба на сила или заплашване, както и чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия/ата. Комитетът призова държавата да отмени спорната разпоредба и да даде гаранция, че всички действия на сексуално насилие срещу жени и девойки ще бъдат ефективно разследвани и че извършителите ще бъдат преследвани и осъдени предвид тежестта на престъплението.

Комитетът изрично отбеляза и своята загриженост относно липсата на достатъчно информация, предоставена от България, относно жените в неравностойно положение – от етнически малцинства, възрастни жени и жени с увреждания – често подложени на множествена дискриминация, особено по отношение на достъпа до образование, работа, здравеопазване, защита от насилие, достъп до правосъдие. Комитетът изиска държавата-членка да предостави в следващия доклад подробни статистически данни относно ситуацията с тези групи жени.

Ролята на България в приемането на директива на ЕК за квоти на жени в управленските бордове на публичните компании

В средата на месец септември 2012 г. девет държави от ЕС обединиха услия, за да блокират предложението за директива на Комисар Вивиан Рединг за определяне на  квоти за жени в управленските бордове на публичните компании в Европа. Сред тези държави бе и България, редом с Чехия, Латвия, Естония, Литва, Унгария, Малта, Холандия и Великобритания. В писмото им, изпратено до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо и до Вивиан Рединг се казваше, че въпреки  че не подкрепят приемането на законодателни мерки на Европейско равнище, които да задължават да има жени в управлението на компаниите, проблем „има…., че твърде малко са жените и трябва да се положат усилия в насока включване на жените и това трябва да се случи на национално равнище“. Държавите, блокирали предложението добавят: „Усилията трябва да продължат….това трябва да бъде занапред“.

Като реакция на позицията на България, няколко женски неправителствени организации в страната подеха масирана кампания с изпращане на официални писма, съобщения и статии до медиите, лобиране на срещи и събития, като заседанията на Съвета за равнопоставеност на жените и мъжете. Отвореното писмо от 21 септември 2012 г. на Алианса за защита срещу домашното насилие, на Фондация Български център за джендър изследвания и на Българско женско лоби бе изпратено до президента на България, до председателя на Народното събрание, до Министър- председателя, до Министъра на правосъдието, до Министъра на труда и социалната политика, до омбудсмана и до Комисията за защита от дискриминация.

В средата на ноември 2012 година бе съобщено, че благодарение на промяна на позицията на България, предложението за директива на Вивиан Рединг е деблокирано. В проекта за директива се поставя цел постигане на 40% квота за жени в бордовете на публичните компании, като това съотношение засяга членовете на бордовете неангажирани с мениджмънта на компаниите.[2] За сведение, съгласно официалната статистика на ЕС, към края на 2012 година процентът жени на подобни позиции в България е бил 15%.[3]

Домашно насилие

През годината домашното насилие продължи да бъде сериозен проблем в българското общество. Негови жертви бяха основно жените и децата. Както и в предходни години, то се практикуваше безнаказано. Българската система на наказтелно правораздаване предвижда всички леки телесни повреди, както и средните телесни повреди, причинени между близки роднини, да се преследват само по тъжба на пострадалия. Това затруднява използването на системата за борба с домашното насилие.

През март 2012 г. правителството одобри Национална програма за превенция и защита от домашното насилие за 2012 г.^[4] Програмата съдържа следните аспекти: предоставяне на социални услуги на жертви на домашно насилие; подобряване на координацията между заинтересованите лица; обучение относно домашното насилие в училищата, обучение на учители, магистрати, социални работници и полицейски служители. Според програмата до края на годината трябваше да бъдат изработени минимални стандарти за социални услуги за пострадали от домашно насилие, но такива не бяха разработени. Програмата предвиждаше също изготвянето на национален координационен механизъм в помощ на жертвите на домашно насилие, чиято цел бе да направи по-ефективно взаимодействието на институциите в подкрепа на пострадалите. През януари 2013 г. механизмът все още е в процес на финализиране. По отношение на превенцията програмата предвижда национална мобилна група за психологическа подкрепа да работи с деца, пострадали или в риск от насилие, и да подпомага училищните екипи на места, в които няма психолози. Но сведения за съществуване и работа на такава група не бяха открити. Програмата не предвижда изменения в реда за търсене на наказателна отговорност за домашно насилие в рамките на системата на наказателно правораздаване.

През 2009 г. бяха направени промени в Наказателния кодекс, които криминализират нарушаването на заповед за защита от домашно насилие като общо престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до три години и глоба до 5000 лв.[5] Но броят на извършителите, които са осъдени за това, е относително малък в сравнение с мащабите на това нарушение. За първите девет месеца на 2012 г. бяха постановени няколко присъди за нарушаване на заповеди за защита от домашно насилие, които изискват нарушителите да се въздържат от домашно насилие и да не доближават жертвите, техните домове и социални мрежи. Съдебните решения съдържат различни наказания – наложените глоби са в размер на 1000 лв., а в някои случаи на рецидив е наложено условно лишаване от свобода от 6 до 42 месеца.

През август 2012 г. Българският център за джендър изследвания предложи официално на Министерство на правосъдието промени в Наказателния кодекс за увеличаване с една трета на наказанията за телесна повреда при случаи на домашно насилие. На 10 декември 2012 г. министерството потвърди, че ще се сформира работна група за разработване на разпоредбите през 2013 г., но към края на януари 2013 г. не бяха предприети никакви стъпки в тази насока. Информация от Министрество на правосъдието от есента на 2012 г. гласи, че започва пилотен обучителен курс за работа по случаи на домашно насилие за младши съдии и прокурори в Националния институт по правосъдие.[6] Към края на месец януари 2013 г. такъв курс все още не бе проведен.

 Права на раждащата жена

Проблемите около нарушенията на правата на раждащата жена в България също продължиха да провокират дебат в обществото и изразяването на силно полюсни мнения. За недопустими намеси в правата по време на раждане сигнализират както неправителствени организации, така и самите пострадали майки. Засега обаче държавните органи и представители на медицинското съсловие бягат от конструктивен диалог, който би могъл да промени съществуващите практики.

Основните критики към болничното раждане са свързани с психическото и физическо насилие, масово упражнявани срещу родилките – като грубо отношение, груб език, прилагане на интервенции, които не съответстват на добрите практики, препоръчвани от СЗО, незачитане волята на родилката, нарушения при процедурата за информирано съгласие.[7] Бяха организирани редица акции с цел повишаване на общественото внимание върху този проблем, най-масовата от които се състоя в края на ноември по време на протест пред една от големите столични родилни болници под мотото „Да простим за преживяното насилие в родилните домове“.[8]

Същевременно темата за раждането в домашни условия, асистирано от медицински лица, стана все по-обсъждана както в цяла Европа, така и в България. Това до голяма степен се дължи на безпрецедентното решение на ЕСПЧ по делото Терновски срещу Унгария от края на 2010 г.[9] Според решението правото на бъдещата майка да избере обстоятелствата, при които да роди, е част от правото ѝ на личен живот, като в него се включва и достъпът до квалифициран персонал за асистиране при домашно раждане. Всяко ограничение на това право би представлявало нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ).

Дебатът около домашното раждане е крайно поляризиран. От една страна то категорично, дори агресивно, се отрича. Освен граждани, често и представителите на властта, включително здравният министър,[10] заемат тази позиция. Според проучване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването, 76% от българите са чували или са запознати с обсъжданията на този въпрос, като 78% от анкетираните са противници на раждането извън болница. [11] Аргументите им са свързани със сигурността на родилката и новороденото; липсата на условия; опасения, че узаконяването на раждане в домашни условия би оскъпило многократно процеса; проблеми относно това кой би понесъл отговорността в случай на усложнения. Мнението се споделя и от повечето лекари и административни ръководители на болници. Те обаче имат и чисто финансов интерес раждането да остане там, защото, макар и на теория то да е безплатно, на практика е свързано с много регламентирани и нерегламентирани доходи за болниците.

Друга част от обществото обаче категорично застава на противоположното мнение. Тук аргументите са, че родилката трябва да има активна роля в този естествен природен процес и единствено тя има право да избере кое е най-добре за нея и детето ѝ; извънболничното раждане е световна практика; статистическите данни сочат, че при нискорискова бременност то е също толкова безопасно или съответно крие същите рискове, каквито и болничното; раждането у дома често е по-евтино за държавата, тъй като не се налага поддържането на цял медицински екип, а е достатъчен един медицински специалист. Не на последно място – ако се уреди асистираното раждане вкъщи, би се насърчила конкуренцията, съответно би се подобрило и обслужването в болниците. Обикновено, макар и мълчаливо, втората теза се подкрепя и от съсловието на акушерите в България, чиито опит и възможности често са пренебрегвани за сметка на лекарите.

Докато тече дебатът, нараства тенденцията на неасистирани раждания в домашни условия, срещу които не съществува никаква законова пречка, но които крият в себе си редица рискове. През октомври 2012 г. БХК сезира ЕСПЧ от името на бременна жена, която иска да роди извън болница (у дома или в родилен център), но в присъствието на медицински лица.

Сексистки стереотипи, налагани от медиите

С решение от март 2012 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбата на 13 жени срещу откровено сексистките реклами на мастика “Пещера”.[12] В решението съдът посочи, че оплакванията в жалбата, свързани с неравно третиране по признак „пол”, са недоказани и касаят въпроси от ценностен и емоционален характер, имащи „философско изражение”. През ноември 2012 г. по този случай БХК изпрати жалба срещу България до ЕСПЧ. В жалбата се твърди, че правата на жалбоподателките на равенство, личен живот и справедлив процес са били нарушени.

Още една реклама породи сходен дебат относно налаганите от медиите в България стереотипи относно ролята на жената в обществото. В началото на декември бе разпространен скандален телевизионен клип, рекламиращ хранителен продукт. В клипа предизвикателно облечена жена пуска парче от рекламирания продукт в деколтето си, след което го вади и го дава на младеж, с когото водят многозначителен разговор с вулгарно сексуално послание. Съветът за електронни медии (СЕМ) сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Националния съвет за саморегулация (НСС) заради нарушение на професионални стандарти в рекламата на продукта „Булка чеиз“. След препоръка на Етичната комисия към НСС в началото на 2013 г. компанията, поръчала рекламата, я спря.[13]