затвори и арести

Глава 8 | Условия в местата за лишаване от свобода

Затвори и затворнически общежития

Българските затвори са в трагично състояние – това признание на министъра на правосъдието Диана Ковачева през септември бе направено след посещения на затворите в София, Бургас и Варна. Посещенията са убедили министъра, че положението в тях е много тежко, а перманентната пренаселеност има като резултат неспазването на елементарни човешки права.[1] Това не е първо признаване на проблема за състоянието на затворите от страна на изпълнителната власт. Предходните правителства също са правили подобни изявления, декларирали са воля да подобрят състоянието на местата за лишаване от свобода, но на по-късен етап не са предприемали необходимите действия с дежурното оправдание, че няма средства. Типичен пример в това отношение е разработената в края на 2008 г. Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода (2009 – 2015 г.), план за действие към нея и инвестиционна програма за строителство, реконструкция и модернизиране на материалната база в затворите, арестите и пробационните служби. Инвестиционната програма предвиждаше да стартират обществени поръчки за проектиране и изграждане на нови затвори край София, Варна, Плевен, Велико Търново и в Хасковска област с общ капацитет за около 6000 затворници. Колкото и да е странно, четири години по-късно не е направено нищо от това, което бе заложено в Стратегията. През януари 2012 г. наскоро встъпилия в длъжност зам. министър на правосъдието Пламен Георгиев донякъде възпроизведе намеренията на предходното правителство. Тогава той заяви, че ще се строят нови затвори в София, Варна и Плевен, а в Бургас ще се изгражда затворническо общежитие. Парите за тези дейности щели да се търсят от европейските фондове и чрез публично – частно партньорство.[2] Самият зам. министър неколкократно демонстрира решимост да промени статуквото в системата на затворите – през пролетта на 2012 г., след като в килиите на бургаския затвор бяха открити мобилни телефони, таблет, устройство за мобилен интернет и други забранени вещи той поиска отстраняването на ръководството на затвора, а в края на годината инициира отстраняването на главния директор на местата за лишаване от свобода, който бе пенсиониран преди да натрупа необходимия стаж за пенсия.

Към 31 декември 2012 г. в българските затвори са били настанени общо 9493 лица. Графиката по-долу показва броя на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития към 31 декември през последните 13 години:

2012-GLAVA-8-01-broi-lisheni-ot-svoboda

Източник: ГД “Изпълнение на наказанията”

Намалението на общия брой на лишените от свобода в сравнение с предходната година е с 392 лица. В някои от затворите това намаление доведе до облекчаване на пренаселеността, но в тези от тях, в които и през предходни години се наблюдаваше голяма пренаселеност (София, Бургас и Варна), броят на лишените от свобода не се промени съществено и през 2012 г.

През 2009 г. с приемането на нов Закон за изпълниние на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) бе предвидено подзаконовата уредба да съдържа стандарти за жилищната площ, отопление, осветеност и други измерители за битовите условия. През септември 2010 г. правителството одобри и “Програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода” и съгласно приетия закон, в срок от три години след нейното приемане то бе задължено да осигури минимална жилищна площ за един лишен от свобода не по-малка от 4 кв.м., т.е. това трябваше да се случи през м. септември 2013 г.  Давайки си сметка обаче, че не е в състояние да изпълни този ангажимент, правителството подготви изменения на закона, които бяха аргументирани с тежката икономическа обстановка, която не е позволила да се осигури необходимата жилищна площ в затворите. Така датата за прилагане на стандарта от минимум 4 кв.м. на всеки лишен от свобода бе отложена с шест години за 1 ануари 2019 г. През това време кабинетът декларира, че ще се опита да реши въпроса с пренаселеността в затворите като построи нов затвор и ремонтира останалите.

През 2012 г. броят на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите също бе по-малък в сравнение с предходните години. На графиката по-долу е показан броя на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите през последните девет години:

2012-GLAVA-8-02-broi-obviniaemi-i-podsydimi

Източник: по данни на ГД “Изпълнение на наказанията”

Към всеки от затворите функционират общежития от открит тип, а към няколко от затворите (София, Ловеч, Стара Загора) и общежития от закрит тип.  Правните възможности за преместване на затворници от корпусите на затворите към общежития от открит тип в някои затвори са твърде ограничени, а в други не се използват пълноценно. По-големи са възможностите за преместване на затворници в общежития от закрит тип, но броят на тези общежития не е достатъчен. През 2012 г. такова общежитие бе открито към затвора в Плевен като капацитетът му от 80 места ще позволи да се постигне намаляване на пренаселеността в корпуса на затвора. От няколко години се правят планове за такива общежития и към най-пренаселените затвори в Бургас и Варна, които си остават нереализирани с дежурното оправдание за липсата на средства. На графиката по-долу е представен броят на лишените от свобода в общежитията от открит и закрит тип през последните четири години:

2012-GLAVA-8-03-broi-osydeni-v-obshtezhitia

Източник: по данни на ГД “Изпълнение на наказанията”

Намаляването на броя на лишените от свобода в общежитията от открит тип показва, че механизмът за облекчаване на правното положение на настанените в корпусите на затворите не се използва пълноценно, а увеличаването на този брой в общежитията от закрит тип потвърждава необходимостта от изграждане на закрити общежития и към тези от затворите, които не разполагат с такива.

Констатациите на БХК от 2011 г. за огромна пренаселеност в корпусите на затворите в Бургас и Варна бяха потвърдени от Европейския комитет за прведотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа (Комитета) след посещение на двата затвора в периода от 4 до 10 май 2012 г. В доклада на Комитета е описано, че в Бургаския затвор при капацитет на сградата 371 места са били настанени 940 лишени от свобода, а жизненото пространство на един затворник е било понякога дори по-малко от един кв.м. в общите спални помещения. Във връзка с използването през нощта на кофи за удовлетворяване на физиологичните нужди, и то в близост до леглата и пред погледите на останалите обитатели на килиите, Комитетът е направи препоръка да се осигурява на затворниците достъп до подходящо санитарно помещение включително и през нощта, а използването на кофи да бъде изоставено.[3]

И през 2012 г. до голяма степен българските затвори изпълняваха функциите на приюти за социално слаби и неспособни за организират адекватно защитата си граждани. Значителна част от затворниците изтърпяваха минимални присъди – по три, шест месеца до една година, наложени в условия на рецидив или при по-ранна условна присъда или пробация. В повечето от затворите около половината от всички присъди са произнесени за престъпления против собствеността – кражби и грабежи, най-често извършвани от лишени от свобода с нисък образователен и социален статус. Многократното пребиваване в затвора на тази категория затворници има не поправителен и превъзпитателен характер, а по-скоро се използва от магистратите и възприема от администрацията като превенция за обществото – изолация на опасните за него, на които зад решетките се предоставя най-елементарния минимум за съществуване.

Тревожна констатация на БХК през 2012 г. бе значителното увеличение на жалбите и на случаите, свързани с незаконна употреба на физическа сила и помощни средства от страна на надзирателите. Най-често това бе регистрирано в затвора в София, а БХК получи жалби за побои и от затворите в Ловеч, Пазарджик, Бургас и Варна, както и от психиатричната болница към Ловешкия затвор. Тревожна информация за употреба на физическа сила и помощни средства изнесоха и експерти от Комитета за предотвратяване на изтезанията след посещение на затворите в Бургас и Варна в периода от 4 до 10 май 2012 г. Докладът на Комитета съдържаше информация за голям брой жалби на затворници по повод на побои с шамари, юмручни удари и ритници, както и групови побои от служители в затвора. В тази връзка Комитетът направи незабавна препоръка по член 8, ал.5 от Европейската конвенция против изтезанията с която подтикна българските власти да предприемат разследване на случаите на малтретиране в Бургаския затвор. Той също така препоръча да се предприемат мерки на най-високо политическо ниво, за да се осигури нулева толерантност спрямо малтретирането на затворници във всички затвори в България. На целия затворнически персонал трябва да бъде напомняно периодично, че малтретирането на затворници е неприемливо и съответно ще бъде наказвано.[4]

С всяка изминала година медицинското обслужване в затворите започна да се откроява като все по-сериозен проблем. Индикатор за това е постоянно нарастващия брой на жалбите на лишени от свобода по повод на обема и качеството на медицинските грижи. Причините за това отново са в липсата на средства, както и в недостига на медицински персонал. Друга, не по-малко съществена причина за проблемите е изолацията на медицинското обслужване от системата на националното здравеопазване като материален стандарт, администриране, отчетност, превенция и профилактика. Медицинските центрове в затворите все още не могат да покрият изискванията на Закона за лечебните заведения. Проблемен остава и независимия контрол както върху медицинските дейности, така и по отношение на санитарно – хигиенните условия, които имат пряко отношение към здравния статус на лишените от свобода. Затворническите администрации не отричат увеличаващото се разпростванение на наркотични вещества зад решетките и свързаното с това разрастване на ХИВ и хепатит, а мерките, които предприемат за възпрепятстване на достъпа не са в състояние да противодействат ефективно. С измененията на ЗИНЗС в края на 2012 г. бе решен проблема с прекъснатите здравноосигурителни права на по-голямата част от лишените от свобода. Занапред те придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права от момента на задържането им.

Развитието на образователните услуги в местата за лишаване от свобода е приоритетна дейност, която до известна степен компенсира липсата на трудова заетост за затворниците. През 2010 г. към училищната мрежа бяха обхванати затворите в Плевен и Пазарджик, а през 2011 г. и затворите в Бургас и Варна, към които се създадоха изнесени паралелки към вече същесвуващи училища. През учебната 2012/2013 г. общия брой на учениците бе 1744, което е с 200 повече в сравнение с предходната учебна година. Без образователен процес за лишените от свобода останаха само затворите в Пловдив, Белене и Бобовдол. Съгласно измененията на ЗИНЗС от декември 2012 г. дейността на училищата в местата за лишаване от свобода ще се финансира от държавния бюджет не чрез Министерство на правосъдието, както беше досега, а чрез Министерство на образованието младежта и науката.

В края на юни петима чужди граждани, изтърпяващи присъди в затвора София, обявиха гладна стачка. Поводът за протеста им бе системното неизпълнение на задълженията и неуважителното отношение към тях от страна на социалния инспектор на групата. Реалната причина за продължилата повече от месец за някои от протестиращите стачка всъщност бе липсата на ясни правила за промяна на режима и за условно-предсрочно освобождаване и произтичащия от това субективизъм и неравнопоставено третиране на някои от чуждите граждани. Така дефиниран, този проблем е общ за всички лишени от свобода. Това е и най-честия повод те да изразяват недоволство от тромавия механизъм за промяна на правното им положение. В много от случаите облекчаването на правното положение на затворниците е в право пропорционална зависимост от техния материален статус. И през 2012 г. в медиите се изнасяха случаи на участие на служители в различни корупционни схеми като преимущественото включване на затворници в списъка за условното-предсрочно освобождаване, даването на отпуски и годишни почивки, осигуряването на работа и др. При посещението на Комитета за предотвратяване на изтезанията през май 2012 г. главният директор на ГД “Изпълнение на наказанията” е съобщил, че 50 служители от персонала на затворите са били освободени през последните две години поради обвинение в корупция. При посещенията на затворите в Бургас и Варна експертите са били шокирани от големия брой на обвиненията в корупционни практити, вследствие на което са добили отчетливо впечатление, че корупцията е ендемична и в двата затвора. Поради това Комитетът препоръчва на българските власти да предприемат решителни действия при борбата с феномена на корупцията във всички затвори.[5]

Сериозен проблем в местата за лишаване от свобода е произволната дисциплинарна практика. От всички наказания, предвидени в ЗИНЗС, единствено настаняването в наказателна килия подлежи на съдебен контрол. Това дава възможност на затворническата админстрация да налага останалите наказания по произволен начин без никакъв външен контрол. През годината БХК получи информация за произволно налагане на дисциплинарни наказания от много затворници. Този проблем стои особено остро сред затворниците-чужди граждани, настанени в Софийския затвор, които не разбират български език и имат по-лош достъп до правна помощ в дисциплинарните производства. През юли 2012 г. ЕСПЧ по делото Костов срещу България (II) установи нарушение на член 10 от ЕКПЧ заради произволно налагане на дисциплинарно наказание настаняване в наказателна килия за обида на служители в затвора – Белене, изразена в жалба от техни действия.[6]

През 2011 г. Народното събрание ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, с който държавата се задължи в едногодишен срок да създаде Национален превантивен механизъм, основната функция на който е да мониторира всички места за задържане. Новата структура, която бе прикрепена към омбудсмана на Република България, започна работа на 1 юли 2012 г. Малко след това Националният превантивен механизъм оповести плана си за посещения по конкретни дати на всяка една затворена институция, което до голяма степен обезсмисля непредизвестеността на мониторинга и би възпрепятствало необходимата превенция срещу изтезания.

Следствени арести

Следствените арести са по-лошата част от местата за лишаване от свобода – това бе общо признание на професионалното ръководство на ГД “Изпълнение на наказанията” през предходните години. Действително, нерешените от десетки години проблеми с материалната база на арестите само се препредават на всяка следваща изпълнителна власт. Броят на обвиняемите  в следствените арести към 31 декември 2012 г. е бил 1024, толкова колкото е бил и една година по-рано. На графиката по-долу е представен броят на обвиняемите в следствените арести през последните 11 години:

2012-GLAVA-8-04-broi-obviniaemi-v-sledstvenite-aresti

Източник: по данни на ГД “Изпълнение на наказанията”

В страната функционират общо 42 следствени ареста, от които 28 във всеки от областните центрове. Тяхната натовареност е значително по-голяма в сравнение с натовареността на арестите в по-малките градове. Поради това и през 2012 г. продължи практиката в някои от арестите (Варна, Русе, Стара Загора, Пловдив, Г.М. Димитров в София) да се задържат по-голям брой лица, отколкото позволява техния капацитет. В такива ситуации за новопостъпващите арестанти не може да се осигури индивидуално легло и те се настаняват на пода на килиите до освобождаване на някои от задържаните. Традиционно по-голяма бе и натовареността на арестите в погранични населени места (Свиленград, Петрич и Сливница), където също е възможно настаняване над капацитетните възможности. Освен с постоянна мярка “задържане под стража” в арестите се задържат и лица с постановление на прокуратурата за 72 часа, както и голям брой преминаващи по делегация, което допълнително увеличава пренаселеността в килиите. Общият брой на задържаните и преминали през арестите лица през 2012 г. е достигнал 21 192. С измененията на ЗИНЗС от декември 2012 г., за да се избегне пренаселване на някои от големите и погранични арести, в чл. 241 ал. 4 бе предвидена възможност по предложение на началника на областната служба и с разпореждане на съответния съд, задържани лица да бъдат настанявани в друг арест, който е най-близко до района на досъдебното производство или делото. Продължителността на задържанията в арестите е в зависимост от дейността на органите на досъдебното производство, но често задържани лица са съобщавали, че за периоди на задържане в ареста от по три-четири и дори пет месеца с тях не са се провеждали никакви процесуални действия, което е индикатор за наказателния характер на престоя в ареста в условия, които могат да бъдат определени като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. До голяма степен този престой предопределя и бъдещото осъждане на задържаните лица. За това говори фактът, че случаите на произнасяне на оправдателни присъди след наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” са единични. През 2012 г. броят на задържаните в арестите лица за срок от два до шест месеца е бил 1938, а броят на задържаните над шест месеца е бил 566. Базата данни на ГД “Изпълнение на наказанията” не съдържа информация за броя на задържаните лица над една година.

Лошите битови и санитарно-хигиенни условия в килите на арестите са дали повод за множество жалби на задържани лица както до български съдилища, така и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, голяма част от които са приключили с осъдителни решения. Решенията по тези дела би трябвало да стимулират властите да предприемат мерки за подобряване на материалните условия, но ремонтите, които се извършват в тях са предимно текущи и освежителни и не променят качеството на престоя в арестите. В тази връзка ръководството на арестите е отчело, че липсата на финансови средства води да забавяне на планираните реконструкции, основни и текущи ремонти, изглаждане и оборудване на арести. Все още в повечето от арестите килиите нямат прозорци, няма и възможност за проветрение, а осветлението е само изкуствено. В арестите в Габрово, Сливница, Петрич и Пазарджик задържането се осъществява в килии под земята. Площта на килиите в някои арести (Враца, Сливен) е изключително малка и непокритата площ за всяко от задържаните лица не надвишава 1 кв.м. Само девет от арестите имат самостоятелни санитарни възли в килиите. Във всички останали арести задържаните лица трябва да тропат по вратите, за да бъдат изведени до тоалетна, а когато надзорния състав има други ангажименти арестантите са принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в съдове в килиите. Външни площадки за престой на открито има само в 16 от арестите. В част от останалите арести се ползват по-големи помещения за раздвижване на закрито, а в 18 ареста няма изградени площадки за престой на открито и задържаните лица в продължение на месеци нямат никаква възможност за раздвижване.

Корекционно – възпитателни заведения за малолетни и непълнолетни правонарушители (СПИ и ВУИ) и домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни

Настаняването във ВУИ е най-тежката мярка по отношение на децата в конфликт със закона. Предходната мярка е настаняване в СПИ, но двете мерки не се различават съществено. В периода от 1997 до 2012 г. броят на СПИ намаля от 24 на 3, а на ВУИ от 9 на 4. По данни на НСИ през учебната 2000/2001 г. във ВУИ са се обучавали 551, а в СПИ 2503 деца, а през 2012 г. във ВУИ са се обучавали 185, а в СПИ 149 деца. В тези интернати се настаняват деца, извършили противообществени прояви, а в СПИ и такива деца, за които съществуват „предпоставки за извършване на противообществени прояви”. Водеща причина за настаняване на децата и в двата типа интернати са извършените кражби, следвани от бягство от дома или специализирана институция, в която децата са били настанени. Другите основания за настаняване в СПИ и ВУИ са скитничество, агресивно поведение, хулиганство, просия, рекет, повреждане на имуществото и др.

Драстичното намаляване на броя на интернатите и на настанените в тях деца се дължи на законодателни промени, които ограничиха произвола при настаняването след въвеждането на задължително произнасяне по наложените мерки от съда. Въпреки съдебната санкция, все още в тези интернати се наблюдава смесване на деца, настанени по чисто социални индикации с деца – извършители на противообществени прояви. Географската изолация и отдалечеността от големите градове възпрепятства възможностите за социална адаптация на децата, за осигуряване на качественото медицинско обслужване, за набиране на квалифициран педагогически персонал и т. н. Това се отразява на учебно-възпитателния процес, който не е възможно да се поддържа на нивото на този в останалите общообразователни училища.

През 2012 г. Министерски съвет гласува решение за приемане на План за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето. В частта за системата на ВУИ и СПИ е посочено, че в тях учебния процес се провежда по-скоро формално. Концепцията предвижда премахване на възможността за настаняване на деца, извършили деяния, които не представляват престъпления когато са извършени от възрастни (статусни нарушения). Предвижда се закриване на СПИ. Направено е предположение, че въвеждането на изрична забрана за настаняване на деца под 14 г. в СПИ и ВУИ и отпадането на възможността за налагане на санкции за статусни нарушения, би довело до отпадане на още най-малко 40 % от настаняванията. Освободеният ресурс би могъл да се използва за развитие на нови услуги, но не в сградите на старите институции. Закриването на СПИ ще стане възможно след осигуряването на услуги за предотвратяването на рисковото поведение. Що се отнася до ВУИ, Концепцията предвижда настаняването в тях да се прилага единствено като крайна мярка, и то за минимални срокове, след индивидуална оценка на потребностите. Посочено е, че ВУИ имат място в системата за детско правораздаване като алтернатива на местата за лишаване от свобода за непълнолетни. Набелязани са и конкретните дейности по проектите, насочени към затварянето на СПИ и реформирането на ВУИ.[7]

Идеите, заложени в Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето са изцяло в духа на препоръките към България на Комитета по правата на детето към ООН, съгласно които е необходимо:

  • установяване на специална система от съдилища за деца в конфликт със закона;
  • отхвърляне на понятието „противообществена проява”;
  • отказ от наказване на девиантно поведение на деца под възрастта за наказателна отговорност; вместо това, определяне на „социални и защитни мерки”;
  • установяване на система от алтернативни на лишаването от свобода социално-образователни мерки и тяхното ефективно прилагане;
  • прибягване до лишаване от свобода, включително в институции за принудително възпитание, само в крайни случаи;
  • осигуряване на възможност за контакт на децата в конфликт със закона с техните семейства и с организации на гражданското общество.

За гарантирането на най-добрия интерес на децата в конфликт със закона е необходимо спешно прокарване на пакет от законодателни промени, свързани с изграждането на нова система за младежкото правосъдие и с осъвременяването на подхода и третирането на децата в корекционно-възпитателни институции в духа на международните стандарти за правата на детето.

В България функционират общо пет дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица. Тяхната дейност се ръководи от Министерство на вътрешните работи. Предназначени са за деца, извършили противообществени прояви, деца без постоянен адрес както и скитащи, просещи или деца, отклонили се от заведения за задължително възпитание или принудително лечение. Престоят в тях не може да бъде повече от 15 дни и се разпорежда от прокурор. В изключителни случаи срокът на престоя може да бъде продължен до два месеца. Настаняването на деца в тези домове се определя от полицията като мярка за закрила, но по своята същност то често има наказателни функции. Нормативната уредба по настаняване на деца в ДВНМН влиза в противоречие със Закона за закрила на детето, съгласно който настаняването на дете в специализирана институция, каквато всъщност е ДВНМН, се извършва от съд. Настаняването на деца в тези домове не може да бъде обжалвано. В противоречие с международните стандарти за правата на детето, процедурата по настаняване изключва правото на децата на адвокатска защита от момента на задържането, по време на престоя или след налагането на такава мярка, а по време на престоя си в ДВНМН децата са лишени от право на образование и не посещават училище. През ноември 2011 г. Европейският съд по правата на човека постанови в свое решение  по делото А. и други срещу България, че настаняването на жалбоподателката – малолетна българска гражданка в ДВНМН, е в нарушение на член 5.4 от ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предвижда достъп до съд за оспорване законността на настаняването в ДВНМН. Въпреки това решение, през 2012 г. изпълнителната власт не предприе необходимите стъпки за промяна на нормативните актове, регламентиращи настаняването на деца в тези институции. Единствено в цитираната по-горе Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето е направено предложение ДВНМН да могат да бъдат трансформирани в центрове за кризисно настаняване на деца с рисково поведение по конкретно изброени критерии и със съдебен контрол.

Кризисни центрове

На 23 февруари 2012  г. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Агенцията за социално подпомагане (АСП) одобриха Методика за предоставяне на социалната услуга „кризисен център“. Методиката определя как се основава и фукционира кризисен център, както и какви са минималните изисквания за качество и стандарт на услугата. Според нея кризисните центрове предоставят настаняване на деца-жертви на насилие, деца с девиантно поведение, деца-жертви на домашно насилие и деца-жертви на международен и вътрешен трафик с цел сексуална и трудова експлоатация. Методиката определя максимален срок за престой в кризисен център шест месеца, макар препоръчителният срок да е три месеца.[8] Към 31 декември 2012 г. в страната са функцонирали 14 кризисни центрове за деца. Броят им е с четири повече в сравнение с предходната година. По-този начин общият капацитет на кризисните центрове се е увеличил от 109 на 128.

Кризисните центрове според целевите групи деца, за които се предоставя подкрепа и закрила, според приетата методика методиката ще са три вида:

  • за деца до 18 години, жертви на насилие;
  • за деца до 18 години с девиантно поведение и в конфликт със закона;
  • за деца до 18 години, жертви на вътрешен и/или външен трафик, с цел  сексуална или трудова експлоатация.

По информация на един от директорите на кризисен център, до края на 2012 година профилирането не бе факт.

Друго нововъведение в методиката е, че независимо от нормативно регламентираният шестмесечен срок за ползване на услугата „кризисен център”, препоръчителният срок за предоставянето ѝ става три месеца (каквато бе и препоръката на БХК). Според спецификата на всеки конкретен случай срокът за ползване може да бъде удължен, но за не повече от шест месеца.

В началото на юли 2011 г., пет години след разкриване на първия кризисен център за деца, жертви на трафик и насилие в България, БХК представи доклад, озаглавен „Кризисните центрове за деца в България – между социалната услуга и институцията“. Докладът бе резултат от проведен мониторинг на всички кризисни центрове за деца и изследване на законодателството и практиката, свързани с дейността им. Целта на публикацията бе да съпостави функционирането на кризисните центрове с международните стандарти за правата на детето. С доклада БХК констатира редица сериозни нарушения, основните от които са неспазване на профила на тези центрове, в които освен деца, жертви на трафик и насилие, се настаняват и деца, които са извършители на „противообществени прояви“ – джебчийски кражби, проституция, бягства от институции, а също и деца със социални потребности, както и продължителния престой, който води до трайно институционализиране на децата и образователен дефицит. Тези проблеми продължиха да се прояввяват и през 2012 г.

Процедурата по настаняване в кризисните центрове за деца, която в доклада си БХК определи като порочна, остана същата. Законът за закрила на детето дава възможност съдебното настаняване да се извърши в рамките на два месеца от деня на фактическото административно настаняване, наречено временно, което не съответства на изискването за кратък срок на произнасяне по смисъла на член 5.4 от ЕКПЧ. На практика, дори този срок не винаги се спазва, особено от съдилищата в големите градове, които са по-натоварени. Законът все още допуска и повторни настанявания, както и последващи настанявания в различни кризисни центрове.

Сериозна пречка пред ефективната работа с децата, жертви на трафик и насилие е липсата на капацитет на социалните служби, които не са в състояние да обхванат всички деца в риск и така много от потенциалните потребители на услугата „кризисен център“ не могат да се възползват от нея. За значителна част от настанените деца няма яснота къде ще бъдат насочени след изтичане на престоя им. Най-често решение за това се взима от дирекциите „Социално подпомагане“ в последния момент. За несъвършенствата на социалното подпомагане по отношение на децата е показателен и фактът, че някои от тях биват държани в кризисен център просто защото няма къде другаде да бъдат приютени.


[1] http://m.inews.bg/c.327_i.219114.html

[2] http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57627:2012-01-18-09-17-40&catid=63:z-&Itemid=106

[3] CPT, Report to the Bulgarian Government on the visit to Bulgaria carried out by the European Сommittee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment (CPT) from 4 to 10 May 2012, Strasbourg, 4 December 2012, at: http://www.cpt.coe.int/documents/bgr/2012-32-inf-eng.pdf, § 25.

[4] Пак там, § 17.

[5] Пак там, § 13.

[6] Вж. глава Свобода на изразяване и достъп до информация.

[7] Министерски съвет, План за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето, достъпен на: http://www.justice.government.bg/new/Pages/Bills/Default.as

[8] ДАЗД, Методика за работа на кризисен център за деца: www.stopech.sacp.government.bg/?sid=professional_bg&ptype=news&nid=0000000092.

Advertisements
%d bloggers like this: