изразяване

Глава 7 | Свобода на изразяване и достъп до информация

2012 г. бе година на срив в свободата на изразяване в България. Традиционните медиите напълно компрометираха статута си на четвърта власт. Преобладаващо бе безкритичното/положително отношение на повечето български медии към правителството и особено към министър-председателя. Икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, непрозрачна собственост и финансиране, натиск, който стига до личния живот на журналистите, тежка автоцензура, неефективна медийна саморегулация, продължаващо пожълтяване, насочване на европейски средства към определени медии, дегизиране на платени материали като редакционно съдържание – това са само част от проблемите, засягащи свободата на изразяване в България през изминалата година.

В класацията на организацията „Репортери без граници“ за медийната свобода България пропадна с още седем места, като днес тя заема 87-о място (най-лошата ѝ оценка в периода на демокрация) и е страната с най-несвободни медии в ЕС.[1] За сравнение, през 2006 г. страната е заемала 35-а позиция в класацията. Генералният директор на „Репортери без граници“ Оливие Базил бе цитиран от „Ди Велт“ да казва, че зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси, а една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари; към това се добавя и изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания.[2] В годишната класация на базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ България продължи да се свлича надолу, достигайки до 78-о място, изпреварена от страни като Бенин, Гвиана и Намибия, и остава в групата на страните с „частична свобода на медиите“.[3] Според изследване на Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) от април 2012 г.,[4] мнозинството репортери в България смятат за нормално да не публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието; медиите в страната загърбват социални проблеми като насилието между половете, дискриминацията и хомофобията – теми, приоритетни за колегите им в други страни от ЕС. Американската организация IREX, която измерва индекса за устойчивост на медиите в 21 държави, заключи в доклада си от 2012 г., че признаците на политически и корпоративен натиск, продажбата на новинарско съдържание, както и общият спад в качеството на медийното съдържание, развалят журналистиката в България.[5] Организацията посочва, че автоцензурата се е превърнала в норма в повечето медии и редакторите активно налагат ограничение върху съдържанието, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

През есента на 2012 г. еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус изпрати писмо до премиера Бойко Борисов,[6] с което изрази притесненията си относно зачитането на свободата на словото и ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България. Преди това Крус се срещна с представители на българските медии и определи насилието над журналисти в България като абсолютно неприемливо, автоцензурата – като притеснителна, а липсата на прозрачност – като голям проблем.[7] „Призовавам ви да предприемете адекватни мерки, за да гарантирате на българските граждани, че ще могат да се възползват от разнообразната и плуралистична медийна среда, която заслужават“, написа в писмото си до Борисов Нели Крус. През януари 2013 г. обаче Крус обяви, че Европейската комисия няма да се намесва в справянето с медийните проблеми в България, „въпреки че разбира тяхната острота“.[8] Проблемът със състоянието на медиите в страната започна често да присъства в изказванията на дипломати: германският посланик Матиас Хьопфнер, който беше цензуриран от вестник “Монитор”,[9] нееднократно е критикувал концентрацията на собствеността, автоцензурата и купените публикации; за проблеми с автоцензурата  споменава и посланикът на САЩ Марси Рийс.[10]

Свободата на изразяване в България беше тема на множество публикации в чуждестранния печат. Така например швейцарският вестник “Нойе Цюрихер Цайтунг” излезе със статия със заглавие „Концентрация на медиите: Плурализмът в България е под натиск“,[11] в която обръща внимание на информацията на разследващия сайт „Бивол“, че премиерът Бойко Борисов е оказал натиск върху медийния магнат Любомир Павлов от „Медийна група България холдинг“ да продаде „Труд“ и „24 часа“ на „Нова българска медийна група“. На влошеното състояние на медийната свобода в България и на медийните войни обърна внимание и “Ню Йорк Таймс”.[12]

През 2012 г. Фондация “Медийна демокрация”, с подкрепата на Българския хелзинкски комитет, проведе изследване на свободата на изразяване в България.[13] То установи, сред други проблеми, нарастване на политическата и корпоративна обвързаност на медиите; продължаваща олигополизация; ожесточаване на междумедийните войни; все още непрозрачна собственост на редица медии; използване на медиите от страна на собствениците като инструмент за подкрепа на бизнес и политически интереси; намеса на собствениците в редакционната политика; активно продаване на новинарско съдържание от страна на редакциите; наличие, в част от медиите, на списъци с хора от политическия или икономическия живот, които да бъдат отразявани само в положителна светлина; тежка автоцензура сред журналистите. Изследването констатира цялостно влошаване на качеството на медийното съдържание; ограничен медиен плурализъм; подмяна на журналистическо съдържание с PR послания. В анонимните интервюта с представители на национални и регионални медии, на които се базира изследването, журналистите споделят:[14]

– “Правителството най-вече [оказва влияние върху медията]. […] Дори самият премиер е звънял да иска нещо да излезе.”

– “Често се случва [журналисти да се подписват с псевдоним]. Основно заради това, че не искаш твоето име да е обвързано с написаното.”

– “Да, меси се [собственикът]. […] Накрая на деня вестникът се събира в една папка и му се чете по телефона, всички заглавия, чело по чело. Много пъти се е случвало в 18.30 ч. нещо да падне.”

– “Като пишем против някого, първо трябва да видим дали рекламира при нас.”

– “Знаейки позицията на вестника спрямо един или друг човек от властта, ти сам си налагаш автоцензура какво можеш и какво не можеш да напишеш.”

– “Знам вече за случаи за човек, който публикува в личния си профил във Фейсбук някакво мнение по обществено значим проблем и получава много сериозен проблем от страна на медията си.”

– “Имаше договори с различни министерства, тоест всеки от нас беше длъжен да напише определен брой новини за съответното министерство. Същото се правеше с хора и фирми, имаше си дори таблица, в която се попълваше колко новини за седмицата си написал и, ако не си написал, ставаше много лошо.”

– “Медиите официално се купуват с евро пари. Това е възмутително.”

Масово интервюираните журналисти заявяват, че в момента ограничаването на свободата е много по-силно в частните, отколкото в обществените медии. Докато преди особено уязвими бяха най-вече журналистите в провинцията, вече има индикации за засилващ се натиск над работещите в големите централни медии.

В своя годишен доклад за 2012 г.[15] Фондация “Медийна демокрация” говори за възможните решения: “Когато държавата и собствениците на медии се отказват от стартиране на позитивни промени, организациите на гражданското общество трябва по-активно да поемат инициативата. Мерките могат да включат подпомагане на разследващи журналисти и на качествени медии, насърчаване и мониторинг на медийната саморегулация, разработване на програми за медийна грамотност и др.”.

През 2012 г. продължи разпределянето на средства от страна на властта в полза на медии с позитивно отношение към нея (чрез договори за реклама и за медийно отразяване).[16] Разбира се, има и територии на медийна свобода, които не получавт средства от държавния бюджет.

През изминалата година нямаше подобрение по отношение на ситуацията с обидата и клеветата, които продължават да се преследват по наказателен ред. Никакъв прогрес не бе отбелязан по случаите на нападения в предходни години. През 2012 г. продължиха случаите на сплашване на журналисти:

  • На 25 май колата на Лидия Павлова, главен редактор на всекидневник Вяра и разследващ криминален журналист на вестник Струма, бива взривена в Дупница. Двумесечното разследване по случая, проведено от регионалната полиция, е прекратено на основание, че извършителите са неизвестни. Преди този инцидент синът на Павлова е бил нападан на няколко пъти с цел натиск върху журналистката.[17]
  • На 31 юли Спас Спасов, варненският коресподент на вестник “Капитал” и Dnevnik.bg, който от години публикува статии около проекта „Алея Първа“, получи „подарък“ – книгата „Изкуството на войната“, с посвещение от Марин Митев, съсобственик на дружеството ТИМ: „Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!“ – Сун Дзъ. Спас Спасов публикува заплахата.[18]

През 2012 г. опитите за медийна манипулация достигнаха изключителни висоти. Mедиите на “Нова българска медийна група” упорито “информираха” за “злодеянията” на “зеления октопод” и лично на Тома Белев, бивш директор на природен парк “Витоша”. Същевременно, до края на юни в СЕМ бяха постъпили 46 писма от граждани, които изказваха недоволството си от тенденциозния начин на отразяване на протестите срещу промените в Закона за горите от страна на bTV и опитът на телевизията да покаже протеста като лумпенски.[19] Значителна част от медиите практически не отразяваха назначенията в съдебната власт и опитите за предизвикване на конкретни действия за реформа от страна на гражданското общество, или го правеха по неадекватен и манипулативен начин. Водещи политически фигури си позволяваха да атакуват онези медии, които все пак обръщаха внимание на случващото се в съдебната система и правеха журналистически разследвания. [20] В ефир водещият на TV7 Николай Бареков пък си позволи да скъса брой на в. „Труд”.[21]
Кризата на разследващата и на критическата журналистика се задълбочи. Наблюдава се и силен недостиг на теми, свързани с разнообразието в обществото. Продължават да отсъстват и теми за македонците и помаците в България, неглижирано и често тенденциозно представено е вероизповеданието ислям, темата за ромите така и не надхвърля клишетата и предразсъдъците. Медии масово изкривяваха отразяването на съдебния процес срещу мюсюлманските духовници в Пазарджик,[22] без да дават думата на обвинените и техните семейства и без да предоставят разнообразие от позиции на експерти.  Медийно затъмнение получава темата за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

Словото на омраза към етнически, религиозни и сексуални малцинства продължи да присъства силно в някои медии. Продължи да се „дава думата“ на крайни националисти и хора с нео-нацистки възгледи. През ноември една политическа партия постави антимюсюлмански билборд в Пловдив. Етичните комисии в печатa и в електронните медии, както и Съветът за електронни медии, за поредна година се провалиха в това да се противопоставят категорично на словото на омразата. През октомври 2012 г. журналистът Спас Спасов изпрати сигнал[23] до главния прокурор по повод расистката статия „Боклуци“ на Кеворк Кеворкян. В тази статия Кеворкян ползва множество обидни квалификации и внушения, основаващи се на етническата принадлежност на конкретни младежи от ромски произход. В нея те многократно са наречени „идиоти“, „животни“, „скотове“. На 4 февруари 2013 г. Спасов получава отговор[24] от директора на Главна дирекция „Национална полиция“. В него пише, „че е извършена задълбочена проверка по случая. В хода на проверката не се установиха данни за извършено престъпление от общ характер“.

Достъп до информация

За 2012 г. практиката на Програма Достъп до информация (ПДИ)[25] показва, че най-често информация по реда на ЗДОИ се търси от граждани (181 случая), журналисти (66) и неправителствени организации (53). Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 108 случая, и към институциите на местната власт – 96 случая. В периода са постановени 81 съдебни решения и определения по дела, водени с подкрепата на ПДИ. В 56 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 25 случая в полза на администрацията.

Понятието „обществена информация“

През 2012 г. въпросът за характера на исканата информация бе поставен като спорен в няколко от делата, водени с подкрепата на ПДИ, тъй като отказите на администрацията бяха мотивирани с твърдението, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ и поради това не следва да бъде предоставяна.

С решение от 5 януари 2012 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на директора на Българско национално радио (БНР) да предостави информация за броя, марките и моделите на притежаваните от БНР автомобили. В мотивите на решението си магистратите посочиха, че предоставянето на тази информация безспорно ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на БНР, свързана с придобиване на имущество със средства от държавния бюджет.[26]

С решение от 17 януари 2012 г. ВАС отмени решение на Административен съд – Сливен, както и отказ на управителя на „ВиК“ – Сливен да предостави копия от протоколи от проведени общи събрания на дружеството. В мотивите си съдебният състав посочи, че поисканите протоколи от общите събрания на търговското дружество притежават характеристика на служебна обществена информация.[27]

Надделяващ обществен интерес

През 2012 г., в няколко дела, подкрепени от ПДИ, различни съдилища приемаха, че е налице надделяващ обществен интерес от предоставяне на достъп до информация и на това основание отменяха откази на администрацията.

С решение от 19 април 2012 г. АССГ отмени отказ на директора на Националния център за информация и документация (НАЦИД) да предостави информация, свързана с дипломата на бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът прие, че с оглед изнесените в медиите факти, че дипломата на бившия директор е фалшива, то безспорно е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на тази информация.[28]

С решение 29 октомври 2012 г. ВАС отмени решение на АССГ, както и отказ на Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС) да предостави информация за договорите, сключени между министерството и „Българската федерация по ски“ в периода 2007 – 2011 г. Съдът прие, че в допълнителните разпоредби на ЗДОИ е заложена презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриване на информация за договорите, които сключват задължените по ЗДОИ субекти. Ето защо не следва заявителят да доказва наличие на надделяващ обществен интерес, а институцията следва да докаже липса на такъв.[29]

Лични данни

С решение от 24 февруари 2012 г. ВАС отмени отказ на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да предостави информация дали лицето, назначено на длъжността главен секретар, е притежавало необходимия професионален трудов стаж за заемане на тази длъжност. В мотивите си съдебният състав посочи, че продължителността на професионалния трудов стаж не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт.[30]

С решение от 29 октомври 2012 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Министрество на правосъдието (МП) да предостави информация за имената и длъжността на членовете на комисията, одобрила юридически лица с нестопанска цел за финансиране от държавния бюджет за 2010 г. В мотивите си магистратите посочиха, че имената на държавните служители и заеманата от тях длъжност не представляват данни, свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. В тази връзка е цитирана практиката на Конституционния съд, съгласно която защитата на личните данни на лицата, изпълняващи публична държавна длъжност, е значително по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани.[31]

Класифицирана информация – служебна тайна

С решение от 18 октомври 2012 г. ВАС отмени решение на АССГ, както и отказ на „Авиоотряд 28“ да предостави информация за разходите за полети в страната на министър-председателя в периода 2009 – 2010 г. Съдът прие, че исканата информация не попада в списъка на категориите класифицирана информация, съставляваща служебна тайна. Освен това исканите сведения се отнасят до извършени разходи, а не засягат местоназначението и времето на извършване на полетите, за да се приеме, че достъпът би засегнал държавен интерес.[32]

Достъп до информация – достъп до документи

Въпреки че в последните години се установи трайна съдебна практика по въпроса, че по ЗДОИ може да се иска както достъп до информация, така и достъп до документи, защото документите също представляват информация, но записана в конкретна форма, то през 2012 г. отново се наложи съдът да отменя откази на администрацията, в които бе посочено, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и документи.

Така например с решение от 28 декември 2012 г. АССГ отмени отказ на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави достъп до информация за премахването на няколко незаконни строежа на заявителя. В мотивите си съдът посочи, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до конкретни документи, тъй като са носител на информация.[33]

Мълчаливите откази

И през 2012 г. се запазва практиката на много от институциите да не отговарят на заявления за достъп до информация (т.нар. мълчаливи откази). Съдебната практика по отмяна на мълчаливи откази по ЗДОИ продължава да е изключително трайна. Според тази практика единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране на задължен субект при получаване на редовно заявление за достъп до информация е да постанови мотивирано решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до информация, като писмено уведоми заявителя за своето решение.

С решение от 23 февруари 2012 г. АССГ отмени мълчалив отказ на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) да предостави информация за общия размер на сумата, изплатена на служители на НОИ, извън основните трудови възнаграждения, за допълнително материално стимулиране (премии, коледни и великденски добавки и др.) за 2008, 2009 и 2010 г. Съдът посочи, че мълчалив отказ по заявление за достъп до информация е недопустим и само на това основание подлежи на отмяна.[34]

С решение от 7 ноември 2011 г. АССГ отмени мълчалив отказ на Прокуратурата да предостави информация за това на кои въпроси, отправени към Прокуратурата, отговаря лично главният прокурор и на кои – прокурори от негово име. Поискана е и информация получил ли е главният прокурор сигнал от заявителя за нарушения по сделката за продажба на прословутата „Алея Първа“ във Варна и какви мерки ще предприеме по сигнала. Съдът прие, че мълчаливия отказ по ЗДОИ е недопустим и само на това основание подлежи на отмяна.[35]

През 2012 г. ЕСПЧ намери нарушение на член 10 от Конвенцията по две дела срещу България. По делото Йорданова и Тошев срещу България от 2 октомври 2012 г. той установи, че българските съдилища не са успели да намерят точния баланс между правото на свобода на изразяване и защитата на репутацията, осъждайки един журналист и главният редактор на вестник „Труд“ по граждански иск за оклеветяване в две статии във вестника на бивш служител на МВР и на Националната следствена служба. По делото Костов срещу България (II) от 24 юли 2012 г., Съдът установи нарушение на член 10 от Конвенцията във връзка с наказване с наказателна килия на лишен от свобода в затвора в Белене заради негово оплакване до прокуратурата от отказа на затворническата администрация да му предаде колетна пратка от семейството му. Оплакването до прокурора е преценено като обидно от затворническата администрация заради това, че съдържало остри изрази.


[1] http://en.rsf.org/press-freedom-index-2013,1054.html

[2] http://www.dw.de/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8/a-16038456-1

[3] http://www.freedomhouse.org/report-types/freedom-press

[4] http://seemo.org/activities/pressreleases/presreleases1205.html

[5] http://www.irex.org/system/files/u105/EE_MSI_2012_Full.pdf

[6] http://www.bghelsinki.org/media/uploads/skmbt_36112103114360.pdf

[7] http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2012/10/31/1937197_neli_krus_prizovavam_vi_da_vzemete_vsichki_merki_za_da/

[8] http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2013/01/22/1988482_neli_krus_ostavi_na_bulgarskite_politici_i_obshtestvo/

[9] http://www.mediapool.bg/-news198968.html

[10] http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2013/01/30/1993670_bulgarskite_medii_-_vse_po-nesvobodni/

[11] http://www.nzz.ch/aktuell/international/meinungsvielfalt-in-bulgarien-unter-druck-1.17552262

[12] http://www.nytimes.com/2012/08/20/business/media/news-media-in-bulgaria-struggle-for-independence.html?_r=0

[13] Виж http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/obektiv/2012-11/izsledvane-i-interpretacii/ и http://www.fmd.bg/?p=6648

[14] Пак там.

[15] http://www.fmd.bg/?p=7440

[16] Виж: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/04/22/1813099_kolko_struva_ljubovta_na_mediite/ и http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/obektiv/2012-11/izsledvane-i-interpretacii/

[17] Виж http://seemo.org/activities/pressfreedom/12/press1242.html и http://seemo.org/activities/pressfreedom/12/press1266.html

[18] Виж http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/08/03/1880714_podaruk_s_podtekst/ и http://seemo.org/activities/pressfreedom/12/press1270.html, както и http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/08/07/1883323_jurnalisticheska_asociaciia_prizova_za_razsledvane/

[19] http://www.mediapool.bg/-news194530.html

[20] Заместващ мониторингов доклад на неправителствения сектор; http://www.capital.bg/getatt.php?filename=o_1993457.doc.

[21] http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1248755

[22] Виж глава Свобода на съвестта и религията.

[23] http://spasspasov.com/?p=1089#more-1089

[24] http://spasspasov.com/?p=1245

[25] Тази част от доклада е изготвена на база годишния отчет на Програма Достъп до информация. Целият документ може да бъде намерен на http://www.aip-bg.org/about/annualreports/.

[26] Решение № 170/05.01.2012 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 16146/2011 г.

[27] Решение № 881/17.01.2012 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3126/2011 г.

[28] Решение № 2072/19.04.2012 г. на АССГ, Второ отделение, 28 състав по а.д. № 633/2012 г.

[29] Решение № 13492/29.10.2012 г. на ВАС, пето отделение по а.д. № 15594/2011 г.

[30] Решение № 2726/24.02.2012 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 9865/2011 г.

[31] Решение № 13502/29.10.2012 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 8102/2011 г.

[32] Решение № 12949/18.10.2012 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 12420/2011 г.

[33] Решение № 7346/28.12.2012 г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав по а.д. № 8686/2012 г.

[34] Решение № 971/23.02.2012 г. на АССГ, Първо отделение, 12 състав по а.д. № 4593/2011 г.

[35] Решение № 5946/07.11.2012 г. на АССГ, Първо отделение, 12 състав по а.д. № 8703/2011 г.

Advertisements

Responses

  1. […] (2012), National Integrity System Assessment: Bulgaria Bulgarian Helsinki Commettee (2012), Human Rights 2011, section ‘Expression: Freedom of Expression and Access to Information’   ______ 1 European […]


%d bloggers like this: