изтезания

Защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне

Защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне през 2011 г. бе изправена пред особени предизвикателства. От една страна, бяха предприети положителни законодателни промени с ратификацията през април на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН. До началото на юни 2012 г. България трябва да установи национален превантивен механизъм, който ще бъде омбудсмана. По покана на Министерството на правосъдието БХК взе активно участие в подготовката на ратификационните документи и в измененията на Закона за омбудсмана.

От друга страна, има сериозни основания да се предполага, че полицейският произвол изобщо и употребата на ненужна сила от страна на полицията спрямо граждани през годината отбелязаха ръст. БХК получи много заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от страна на полицейски служители, някои от които представляваха изтезания. Тези практики получиха на няколко пъти оправдание от страна на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР. При многобройните случаи на публично огласяване на случаите на полицейско насилие в медиите вътрешният министър Цветанов с редки изключения заставаше на страната на подчинените си.[1] Главният секретар на МВР на свой ред нееднократно заяви, че полицейското насилие в България е мит и че такова няма.[2] Прокуратурата също допринесе за безнаказаното малтретиране на граждани от полицейски служители. Според информация на Върховната касационна прокуратура, предоставена на в. „Труд”, през 2011 г. не е имало нито един служител на МВР, осъден за полицейско насилие. За сравнение, през 2010 г. е имало осъдени 12 полицаи, а през 2009 г. – 10.[3]

В българския Наказателен кодекс продължи да отсъства специфичен състав за изтезание в съответствие с определението от член 1 на Конвенцията против изтезанията на ООН. Някои форми на физическо насилие, причинявани от частни лица, се преследват по тъжба на пострадалия в нарушение на член 12 от Конвенцията против изтезанията. Това предизвиква особено тежки нарушения в случаите на домашно насилие над жени, когато жертвите не прибягват към формални съдебни процедури, които трябва да водят със собствени сили или чрез наети от тях адвокати. Българското законодателство е в противоречие с международните стандарти и по отношение на изискването за абсолютна необходимост при употребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи за защита на живота и телесната неприкосновеност на тези, срещу които то се употребява.[4]

През януари 2012 г. изследователи на БХК интервюираха всички осъдени затворници от затворите във Враца, Пазарджик, Ловеч и Стара Загора, чиито досъдебни производства са започнали след 1 януари 2010 г. за употреба на сила по време на тяхното полицейско задържане и впоследствие, при отвеждането им вътре в полицейските управления. Тези данни не са представителни за системата на местата за лишаване от свобода като цяло, но са сравними с данните от подобно изследване, което БХК направи по същите въпроси в същите затвори през януари 2010 г. чрез интервюиране на лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след януари 2009 г. Данните от двете изследвания са представени в таблицата по-долу.

Употреба на сила от полицейски служители по години

% от респондентите, отговорили, че спрямо тях е употребена сила

 

2010

2011

По време на задържане

26,2

27,1

Вътре в полицейското управление

17,4

25,5

Данните показват завишаване на дела на лишените от свобода, които съобщават за употреба на сила както по време на задържане, така и вътре в полицейското управление. Това завишаване е особено голямо (повече от 8%) при респондентите, които се оплакват от употреба на сила вътре в полицейското управление, където то може да е законно само в изключително редки случаи.

В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от липсата на състав за изтезание в Наказателния кодекс, както и от големия брой случаи на изтезания и малтретиране от страна на полицията, особено спрямо лица от ромското малцинство. Комитетът препоръча създаване на независим механизъм за контрол над разследванията по жалби срещу незаконни действия на представители на полицията. КПЧ също така изрази загриженост от законодателната уредба, свързана с наказателно преследване в случаи на домашно насилие и по-специално от това, че в някои случаи на телесни повреди то се осъществява не по общия ред, а по тъжба на пострадалия.

На 14 декември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН публикува своите добре фокусирани бележки и препоръки по прегледа на доклада на България за прилагането на Конвенцията против изтезанията. В тях Комитетът резюмира основните проблеми с неизпълнението от българските власти на този международен договор и отправя подробни препоръки. По-важните от тях включват:

  • Въвеждане на състав за изтезание в Наказателния кодекс в съответствие с определението за изтезание от член 1 на Конвенцията.
  • Промяна на законодателната рамка за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи.
  • Въвеждане на ефективна адвокатска защита от момента на задържането.
  • Бързо, независимо и цялостно разследване на всички случаи на незаконна и несъразмерна употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи.
  • Осигуряване на независим мониторинг на всички места за задържане и лишаване от свобода, включително от неправителствени правозащитни организации.
  • Осигуряване на адекватни материални условия, лечение и рехабилитация на настанените в институциите за лица с психични разстройства, както и реформиране на правната рамка на лишаването от дееспособност и попечителството.
  • Подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода, включително чрез строителство на нови затвори и ремонтиране на съществуващите.
  • Премахване на подземните следствени арести.
  • Защита на лишените от свобода от всякакви форми на насилие, включително от страна на други затворници.
  • Забрана на единичната изолация с наказателна цел.
  • Премахване на строгия режим на третиране на доживотно лишените от свобода през първите пет години от изтърпяване на тяхното наказание.
  • Въвеждане на наказателен състав за престъпление домашно насилие в Наказателния кодекс, което да се преследва по общия ред.
  • Предприемане на мерки за борба със словото на омраза и подбуждането към дискриминация и насилие спрямо етническите малцинства.

През 2011 г. ЕСПЧ произнесе няколко решения, с които намери нарушения на член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне) от ЕКПЧ по жалби срещу България. По делото Кашавелов срещу България от 20 януари ЕСПЧ намери нарушения на член 3, както и на член 6, т. 1 (право на справедлив процес) и член 13 (ефективни вътрешноправни средства за защита) от Конвенцията в случай на затворник, осъден с доживотна присъда. Съдът намери нарушение на член 3 заради постоянното слагане на белезници, всеки път когато жалбоподателят е извеждан извън килията си. Съдът сподели становището на КСИ, че рутинното поставяне на белезници на затворника за период от 13 години в сигурна среда не е оправдано и е в нарушение на член 3.

По делата Илиев и други срещу България, Налбантски срещу България и Радков срещу България от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 3 от Конвенцията във връзка с крайно незадоволителните материални условия в местата за лишаване от свобода, в които са били настанени. Той също така намери нарушение на член 13 от Конвенцията заради липсата на ефективни средства за защита на национално ниво.

По делото Ауад срещу България от 11 октомври ЕСПЧ намери нарушения на член 3, член 5 (право на лична свобода и сигурност) и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Конвенцията спрямо лице без гражданство от палестински произход, на което е издадена заповед за експулсиране като заплаха за националната сигурност. През декември 2009 г. жалбоподателят неуспешно обжалва в съда заповедта. Българските съдилища стигат до заключението, че информацията, събрана от правоприлагащите органи, е достатъчна, за да оправдае изгонването му от страната, и приема, че не е било наложително да се извършва допълнително разследване и да се търсят повече доказателства. Г-н Ауад твърди, че ако бъде експулсиран за Ливан, ще бъде изложен на висок риск от малтретиране или смърт. ЕСПЧ приема, че такъв риск наистина съществува и че България не предоставя ефективни гаранции срещу произволно депортиране на хора, които са изложени на него. По отношение на нарушението на член 5 Съдът приема, че основанията за задържането на жалбоподателя не са били валидни през целия период на задържането, тъй като българските власти не са осъществявали процедурата с необходимото старание.

По делото Христови срещу България ЕСПЧ установи нарушение на член 3 по повод липсата на ефективно разследване на оплакванията на жалбоподателите срещу полицейски заплахи и малтретиране. Делото касае заплахи, отправени към семейството по време на полицейска операция на 17 февруари 2004 г. при ареста на Александър Христов, който е заподозрян във фалшифициране на банкноти. Семейството твърди, че на въпросната дата през 2004 г. маскирани полицаи нахлуват в тяхното жилище, нападат г-н Христов с юмруци и ритници и заплашват с убийство всички. По-специално един от полицаите насочва оръжие към г-жа Христова и нейната дъщеря, която е на 5 години по това време, и ѝ нарежда да накара детето да спре да плаче.

Един от най-сериозните проблеми с нечовешкото и унизително отнасяне в България – домашното насилие над жени, стана предмет на дело пред Комитета за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на ООН (Комитетът). По делото В. К. срещу България от 17 август, Комитетът реши, че провалът на България да защити ефективно жена срещу домашно насилие нарушава Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (Конвенцията). Решението бе взето на основание член 2 (в), 2 (е) от Конвенцията и член 5 (а), във връзка с член 16 (1) и Обща препоръка № 19. Жалбоподателката подава жалба относно домашно насилие, на което е подложена от нейния съпруг – Ф. К., започнало с психологически, емоционални и икономически злоупотреби, и продължило с физическо насилие. В. К. подава молба за защитни мерки и парична издръжка до Варшавския окръжен съд, но производството не дава резултат. През това време насилието е продължило, като включва и опит за удушаване. Впоследствие съпругът подава молба за развод заедно с иск за попечителство на двете им деца. Полиция е била викана многократно за злоупотреби на Ф. К. със съпругата му. Жалбоподателката успява да получи заповед за незабавна защита по силата на Закона за защита от домашното насилие, но въпреки това националните съдилища отказват да предоставят постоянна защита въз основа на факта, че няма непосредствена заплаха за живота или здравословното състояние на жената и децата ѝ, тъй като не са били подложени на домашно насилие през месеца преди да бъде подадена молба за заповедта. Отказът на българските съдилища да издадат постоянна заповед за защита на В. К. бе централна точка при констатацията на Комитета, че държава-членка е нарушила член 2 от Конвенцията. Също така, предвид фактите, Комитетът установи, че отказът за предоставяне на постоянна заповед е бил основан на полови стереотипи, свързани с домашното насилие, както и на това, че процедурите по развода са били повлияни от същите полови стереотипи, свързани с ролите и поведението, което се очаква от мъжете и жените в рамките на семейните отношения.


[1] Вж.: Цветанов пак оправда полицейско насилие: жертвата бил пил, 09.09.2011 г., достъпна на: http://izvesten.blogspot.com/2011/09/blog-post_3048.html; Цветанов призна с половин уста полицейска бруталност и наказа трима, 23.01.2012 г., достъпна на: http://www.btv.bg/news/story/567585220-Tsvetanov_prizna_s_polovin_usta_politseyska_brutalnost_i_nakaza_trima.html.

[2] Полицейското насилие е мит според Калин Георгиев, 08.11.2011, достъпна на: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=805246; Калин Георгиев: В България полицейско насилие няма, 01.02.2012 г., достъпна на: http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/NeshtoPoveche/society/Bulgaria/Pages/0102kgeorgiev.aspx.

[3] Дачкова, Доротея. Няма полицаи, осъдени за насилие през 2011 г., в. Труд, 22.02.2012 г.

[4] Вж. по-горе Право на живот.

%d bloggers like this: