свобода и сигурност

Глава 3 | Право на лична свобода и сигурност

Нито един от основните проблеми с гарантирането на правото на лична свобода и сигурност в България не бе решен през 2012 г. С решението си по делото Станев срещу България от 17 януари 2012 г. Голямата камара на ЕСПЧ установи грубо несъответствие на правната рамка на настаняването на хора с психични разстройства в домове за социални грижи с правото на лична свобода и сигурност по член 5 от ЕСПЧ.[1] Съдът прие, че настаняването в тези институции представлява лишаване от свобода, за което са приложими всички гаранции по член 5. На практика, за съобразяване с това решение е необходимо или въвеждане на настаняване от съд на лицата с ограничена дееспособност с последващ периодичен съдебен контрол над мярката, или бърз съдебен контрол над първоначалното административно настаняване с последващ периодичен съдебен контрол. Независимо от избора на подход, и в двата случая законодателната реформа би могла да се осъществи бързо, за по-малко от месец. Независимо от това, до края на годината такава законодателна реформа не бе извършена.

Никакви законодателни реформи не бяха извършени и в настаняването на деца в институции за деца в конфликт със закона (ВУИ и СПИ), както и в кризисни центрове за деца. Мониторингът на БХК в тези институции през годината разкри проблеми с произволността на основанията за настаняване и в двата типа институции, както и със спазването на сроковете и несъобразяване с изискването за бързина при настаняването в кризисните центрове. Законодателната рамка не позволява никакъв последващ съдебен контрол над настаняването, което за много деца означава пребиваване години наред в условия на лишаване от свобода без никаква преценка от независим орган на целесъобразността на подобна мярка. В драстично нарушение на ЕКПЧ бе и настаняването в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, което продължи да бъде чисто административно и да не позволява никакъв съдебен контрол, въпреки осъдителното решение на ЕСПЧ по делото А. и други срещу България от 29 ноември 2011 г.[2]

В края на 2012 г. Министерството на правосъдието разработи План за действие за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето (2013-2020).[3] Планът потвърждава решимостта на правителството да отмени изцяло Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните като остарял и в основата си репресивен подход към детското правосъдие. Той предвижда отхвърляне на понятието за „противообществена проява“, насочване на децата в конфликт със закона към системата на закрила на деца чрез въвеждане на нови механизми и мерки, закриване на СПИ, трансформиране на ролята на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и редица други реформи, насочени към хуманизиране на детското правосъдие. Нито една от предвидените в концепцията мерки обаче не бе осъществена на законодателно или административно ниво през годината.

През 2012 г. ЕСПЧ установи няколко нарушения на член 5 от ЕКПЧ по дела срещу България. По делото Лолова-Караджова срещу България от 27 март 2012 г. Съдът установи нарушение на член 5.1 и 5.5 във връзка със задържане на жалбоподателката в продължение на почти 30 часа от 18 до 19 октомври 2006 г., за да се гарантира нейното присъствие на изслушването по дело срещу нея по обвинение в дребно престъпление. Тя е оправдана и освободена след края на съдебното заседание. ЕСПЧ установи, че задържането ѝ е било в нарушение на член 5, тъй като присъствието ѝ на заседанието не е било нито задължително, нито необходимо и, задържайки я, властите са използвали твърде драстични мерки за осигуряване на нейното присъствие на съдебното заседание. По делото Рахмани и Динева срещу България от 10 май 2012 г. ЕСПЧ намери нарушение на член 5.4 от Конвенцията по случай на задържан за депортиране чужденец, който не е имал възможност да обжалва законността на своето задържане пред съд в кратък срок. Задържането е станало преди законодателната реформа от май 2009 г. и жалбоподателят не е имал възможност да се възползва от новия механизъм.

_____________________

[1] Вж. главата Права на хората с психични разстройства в институциите.

[2] Вж. БХК, Правата на човека в България през 2011 г., годишен доклад на БХК, март 2012 г.

[3] Планът е достъпен на портала на Министерския съвет за публични консултации на: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=804.

Responses

  1. […] намери нарушения в редица пунктове на тази разпоредба.[1] България предстои да приведе правната уредба, […]

  2. […] https://humanrightsbulgaria.wordpress.com/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%… Tweet […]


%d bloggers like this: