международно сътрудничество

Глава 1 | Сътрудничество с международните органи за защита на правата на човека

През 2012 г. изпълнението от България на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) бе сериозен проблем. През септември бяха направени изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които бяха въведени вътрешноправни механизми за обезщетяване на вреди от неразумно продължителни съдебни и досъдебни производства в изпълнение на две пилотни решения на ЕСПЧ от май 2011 г.[1] Преценката за това, в каква степен тези изменения отговарят на изискванията, поставени в пилотните решения, предстои.

В началото на 2013 г. Комитетът на министрите (КМ) на Съвета на Европа наблюдаваше като неизпълнени от България рекорден брой от общо 363 решения на ЕСПЧ. Някои от тях са произнесени още през 2000-2002 г. и българските влести продължават да не предприемат изискваните от КМ общи и индивидуални мерки.

На 1 февруари 2012 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие резолюция за прилагането от България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В нея той изрази загриженост за дискриминацията спрямо ромите в сферите на жилищната политика, медицинското обслужване, образованието и предоставянето на стоки и услуги.[2] През ноември 2012 г. България депозира своя доклад по третия мониторингов цикъл по конвенцията. До края на годината от Консултативния комитет не бяха предприети допълнителни действия във връзка с него.

През юли Комитетът за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените на ООН разгледа консолидираният четвърти, пети, шести и седми доклад на българското правителство, който бе представен с голямо закъснение (предишното разглеждане на български одклад по този механизъм е от 1998 г.). В края на процедурата Комитетът изрази загриженост по редица въпроси и отправи подробни препоръки към българското правителство.[3]

През ноември Комитетът за икономически, социални и културни права на ООН разгледа консолидирания пети и шести доклад на България, също представен с голямо закъснение (предходното разглеждане на доклад по този механизъм е от 1999 г.). БХК представи свой алтернативен доклад, подготвен специално за сесията. В своите заключителни препоръки Комитетът изрази загриженост по редица въпроси, включващи:

  • Дискриминацията на ромското и турското население, както и на кандидатите за убежище и бежанците в сферите на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищната политика;
  • Експлоатацията на детския труд, особено на ромските деца;
  • Високата безработица, особено сред младежите, имигрантите, ромите и хората с увреждания, както и преобладаващата бедност сред тези групи;
  • Липсата на ефективна политика за интегриране на децата в институциите;
  • Неадекватната политика, включително чрез наказателно-правни мерки спрямо домашното насилие;
  • Липсата на каквото и да е признание на правния статус на фактическите съжителства между хора от един и същ пол;
  • Продължаващите насилствени евикции на роми и неадекватния достъп до жилища на ромското население;
  • Високите нива на отпадане от училище, особено сред ромските деца, както и образователната сегрегация сред ромските деца и сред децата с увреждания.[4]

През май България бе посетена от делегация на Европейския комитет против изтезанията. За разлика от предходни години, до края на годината Комитетът получи съгласие от правителството и успя да публикува своя доклад, както и отговора на българските власти.[5]


[1] Вж. по-подробно глава Независимост на съдебната власт и справедлив процес.

[2] Resolution CM/ResCMN(2012)2 on the implementation of the Framework Convention for the Protection of National Minorities by Bulgaria, достъпна на: https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1903439&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

[3] Вж. по-подробно глава Права на жените.

[4] Заключителните препоръки са достъпни на сайта на Върховния комисар по правата на човека на ООН на: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cescr/cescrs49.htm.

[5] Вж. глава Условия в местата за лишаване от свобода.

%d bloggers like this: