права ЛГБТ

Глава 14 | Права на хората с различна сексуална ориентация

iStock_000001013170XSmall

2012 г. година може да се определи като период на възход на ЛГБТ активизма в България. Въпреки че няма реална промяна в българското законодателство спрямо ЛГБТ хората, бяха направени сериозни стъпки и положени основите за бъдещи такива.
През последните години хората с нехетеросексуална ориентация бяха мишена на увеличаващ се брой хомофобски престъпления, включително убийства и побои. Освен това ежегодно, във връзка с провежданите шествия, целящи по-голяма видимост на ЛГБТ общността, в медиите се проявяват личности, които публично заклеймяват хората с нехетеросексуална ориентация и дори директно подстрекават към насилие над тях. Въпреки че членове 162 и 164 от Наказателния кодекс предвиждат наказания в случаите на подбуждане на вражда/омраза на база раса, националност, етнос и религия, насаждането на омраза и насилието срещу ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални), не е изрично упоменато в съставите на НК.

В тази връзка в началото на 2012 г. граждански организации, сред които и БХК, проведоха поредица от срещи с Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и омбудсмана. Беше изразена политическа воля за нужните промени в НК (тя бе заявена от омбудсмана още през 2011 г.). Като допълнителен фактор се яви и подкрепата на някои дипломатически мисии, както и срещи с представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и международната правозащитна организация Амнести интернешънъл с ресорните институции. Въпреки изразената воля, до месец септември 2012 г. проектът за цялостно изменение на Наказателния кодекс да стигне до гласуване в пленарна зала, това не се случи в рамките на докладвания период. Обнадеждаващото в случая е, че въпреки забавянето, проектът за нов Наказателен кодекс, по който се работи в момента, предвижда по-тежка наказателна отговорност за престъпления, свързани с много от защитените по Закона за защита от дискриминация признаци, включително сексуална ориентация. В същото време, към момента половата идентичност не попада в защитените признаци по ЗЗД, съответно и в проекта за нов НК. Това е дефицит на ЗЗД и на проекта за НК, който трябва да бъде поправен.

През лятото на 2012 г. за пореден път беше повдигнат въпросът относно статута на двойките, живеещи без сключен брак и възможността за регламентиране на техните права в Семейния кодекс. Въпреки публично оповестеното намерение[1] от представители на водещата политическа партия ГЕРБ, до публичен дебат и законопроект реално не се стигна. Притеснителното в случая е, че за пореден път намеренията бяха насочени само към хетеросексуалните двойки. На фона на все повечето държави, които насочват усилията си към признаването на съжителството на еднополовите двойки в своето законодателство, България остава една от малкото държави-членки на ЕС, която не е регламентирала тези взаимоотношения по никакъв начин. Хората, живеещи във фактическо съжителство с лице от същия пол, са поставени в неравностойно положение и без право на избор, като са лишени от гражданските, социалните и икономическите права, които имат съпрузите от различен пол.

През 2012 г. за първи път в България бе направено дълбочинно изследване на правната и съдебната рамка и съдебната практика[2] относно смяната на пола на транс и интерсексуални хора в България. Впоследствие беше представена и стратегия за подобряване на ситуацията, адресирана до отговорните институции. Една от препоръките към законодателя е, че е наложителна промяна в Закона за гражданска регистрация. Там е нужно да има детайлно описание на правната процедура за смяна на пола, както и да се конкретизират критериите, на базата на които съдът може да одобри молба за смяна на пола. Анализът доказва и нуждата от специална регулация относно третирането на случаи на интерсексуалност, която липсва до момента.

През 2012 г. няколко органа произнесоха решения, свързани с публични изказвания, изразяващи слово на омраза на основа сексуална оринетация. В края на годината излезе решение № 16558 / 27.12.2012 по описа на Върховен административен съд, с което съдът реши в полза на телевизионния коментатор Юлиан Вучков. Делото е по жалба пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Повод за жалбата е предаването на Юлиан Вучков „Времена и нрави”, излъчено на 8.02.2011 г. по ТВ „Канал 3”. В интервю с премиера Бойко Борисов Вучков обявява, че като актуален проблем правителството трябва да разглежда „възхвалата на извратеностите“, че гей хората „не могат да манифестират своята гейовщина по гаден начин“, и че „това е вече в много телевизии, в много програми, в много концертни зали“. Според съда, Юлиян Вучков не е накърнил ничие достойнство, а просто е изказал мнение.

Със свое решение от 2 март 2012 г., Комисията за защита от дискриминация (КЗД) глоби пловдивския вестник „Марица” с общо 2000 лв. Жалбата, подадена от активистите Радослав Стоянов и Добромир Добрев, е във връзка със статия със заглавие „Градски първенци под един покрив с гейове”, в която, според решението на КЗД, „[и]зползваните в статията изрази и квалификации […] внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на всички хора с различна сексуална ориентация, създават обидна и враждебна за тях среда“. Положително е и решението на КЗД от 17 август 2012 г., по преписка 13/2011 г. на Чавдар Арсов срещу Българската федерация по шейни на улей и естествени трасета. След участие в конкурс „Мистър Гей” жалбоподателят загуби мястото си на национален треньор и бе лишен от участия в състезания.

През годината бяха направени редица враждебни публични изказвания, които засегнаха хората с различна сексуална ориентация. Най-отличаващото се подобно изказване бе направено от Евгений Янакиев, ставрофорен иконом от Сливен. През юни 2012 г. свещеникът призова през медии към насилие над шествието „София прайд”: „Цялото ни общество трябва да се противопостави по всякакъв начин срещу гей парада, който се готви. Затова призовавам днес всеки, който се счита християнин и българин. Замерването с камъни е удобен вариант.“ Въпреки отправените призиви от ЛГБТ активисти, Българската православна църква не се разграничи и не осъди призива на отец Евгени Янакиев участниците в „София прайд” да бъдат замервани с камъни. Липсваше и изразена позиция по този въпрос от страна на парламентарно представените политически партии. Стоянов и Добрев подадоха сигнал, по който Софийската районна прокуратура е образувала досъдебно производство по чл. 320 (1) от НК („Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години…”) срещу Евгений Янакиев, ставрофорен иконом в храм „Св. Димитър” в Сливен. До края на годината обаче нямаше резултат от това производство.

В друг случай, лидерът на ПП „Атака”, Волен Сидеров, в свое предаване[3] от 1 юли 2012 г. в „СТУДИО АТАКА“ също коментира провелия се „София прайд” и осмя публично подкрепилите шествието посланици на Великобритания и САЩ. В своя коментар Сидеров отправи и директен въпрос за сексуалната ориентация на премиера на Република България и Министъра на вътрешните работи.

През 2012 г. се случиха редица публични събития, свързани с ЛГБТ общността в България. На 30 юни в София се проведе петият „София прайд”. В него взеха участие около 1500 души, а стотици други присъстваха на събитията по време на предхождащата го арт седмица. Събитието бе широко подкрепено от известни български изпълнители, публични личности и български и чуждестранни политици. За пръв път организаторите не трябваше да плащат за полицейската охрана на шествието – нещо, за което полицията беше критикувана години наред, включително от Амнести Интернешънъл. Поредица от протести бяха организирани през цялата година по повод липсата на развитие с разследването по случая с Михаил Стоянов, студент по медицина, убит по хомофобски подбуди на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София. През месец май за втори пореден път се проведе велошествие под наслов “Заедно срещу хомофобията — заедно срещу омразата” по повод Международния ден за борба срещу хомофобията и трансфобията – 17 май. През месец октомври се състоя премиерата на книгата под заглавие “Моето разкриване” (издание на Младежка ЛГБТ организация “Действие”). Книгата представлява уникален по рода си за България сборник от лични разкази на лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора. Официалното представяне, организирано в шест български града, привлече огромен интерес и доведе до публични дискусии и дебати. През месец ноември за първи път се организира София куиър форум – фестивал, който чрез средствата на съвременното изкуство изследва пола и сексуалността като паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. По традиция, през месец декември се състоя осми пореден ЛГБТ Арт Фест. Фестивалът даде поле за изява на млади ЛГБТ творци, като включи в своята програма редица изложби, пърформанси и дебати по темата.

През 2012 г. напредъкът по разследванията на посегателства в миналото над хора с различна сексуална ориентация бе бавен. Случиха се и нови хомофобски нападения. Разследването за убийството на Михаил Стоянов на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София продължаваше да се движи с бавен ход и през 2012 г. В края на годината прокуратурата най-накрая внесе обвинителния акт в Софийски градски съд, но впоследствие се оказа, че делото отново е върнато в досъдебно производство заради неизяснени детайли около смъртта на убития. За момента двамата заподозрени за бруталното убийство остават на свобода, въпреки че трима свидетели потвърдиха, че са били в Борисовата градина в нощта на убийството и са видели двамата заподозряни да убиват Михаил. Всички те са били част от група, която твърди, че „прочиства парка от гейове”. Въпреки международната кампания,[4] огромния медиен и публичен интерес, случаят е показателен с това, че воля у българския правораздавател за неговото решаване липсва. Не бяха разследвани и другите посегателства, както и публичното хомофобско подстрекателство в миналото. И през изминалата година нямаше задържани по повод нападението, случило се след края на „София прайд – 2011”, когато петима доброволци бяха нападнати в гръб в малка уличка в центъра на София и бяха бити от 4-5 младежи.[5]

И през 2012 г., въпреки засилените мерки за сигурност непосредствено след шествието  „София прайд”, бе извършено нападение над един от участниците в района на метростанция „Сердика“. 25-годишно момче е било повалено и бито с ритници от трима нападатели. Въпреки опитите за съдействие от страна на организаторите и органите на реда, пострадалият решава да не подава жалба в полицията, защото не вярва, че извършителите могат да бъдат установени.


[1] Вж. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1450523.

[2] Смяна на пола на транс и интерсексуални хора в България. Изследване на правната рамка и съдебната практика и стратегия за подобряването им. Фондация „Ресурсен център Билитис“ с подкрепата на адвокатско съдружие „Грозев и Добрева“, 2012 г., достъпно на: http://178.254.232.11:4801/dacyron/Strategy_Gender_Reassign_BG_Summary.pdf.

[3] http://www.ataka.tv/видео/студио-атака-с-волен-сидеров-01-07-2012г-c1129.html

[4] http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/pressobshenie-blgarski-i-mezhdunarodni-organizacii-nastoyavat-za-nezabavno-pravosdie-za-mihail-stoyanov/

[5] Вж. БХК, Правата на човека в България през 2011 г., София, март, 2012 г.

Advertisements

Responses

  1. […] жители на страната, можете да прочетете тук. Blog this! Digg this post Recommend on Facebook Buzz it up Share via MySpace share via Reddit […]

  2. […] Раздела, посветен на правата на нехетеросексуалните жители на страната, можете да прочетете тук. […]


%d bloggers like this: