права на децата

Глава 13 | Права на децата

I. Деца в институции и алтернативни грижи през 2012

Политиката на деинституционализация през 2012 г.

И през 2012 г. политиката на деинституционализацията  в България се осъществяваше с бавни темпове и не произведе значими системни резултати. Все още превенцията на рисковете  от институционализация, семейната подкрепа и ранната интервенция не попадат във фокуса  на реформата.  Въвеждането на приемна грижа и изграждането на услуги в подкрепа на осиновяването/ одъщеряването също не отговарят в достатъчна степен на потребностите.

Българското правителство се ангажира с деинституционализацията на хиляди деца, настанени в институции още с приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. Но реално реформата се протакаше и се придвижваше с много бавни темпове през годините. През 2010 г. бе приет План за действие[1] към националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” от 24 февруари 2010 г., който  определи деинституционализацията като трансформиране на  институционалната мрежа в многообразие от форми за подкрепа на грижата за децата в семейна среда. Срокът за изпълнение на стратегията е до 2025 г.

На 23 май 2012 г. бе приет Националният план за превенция на насилието над деца 2012-2014 г. Той е в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018 г., която предвижда да се подобри ефективността на работата по сигнали за насилие над деца, да се въведат процедури и принципи за работата между различни партньори от различни институции по случаите на насилие над деца и да се утвърдят стандартизирани методи за набиране на информация.[2] Планът се занимава с проблемите на насилието, необходимите мерки за борба с него и с общата рамка за превенция на това явление чрез предоставяне на информация, подкрепа и услуги.[3]

На 6 март 2012 г. на заседание на Националния съвет за закрила на детето бе представена  Националната програма за закрила на детето за 2012 г. Нейните основни цели са: осигуряване на правото на децата да живеят в безопасна семейна среда; реформа в грижите за деца и зачитане правата на децата в институциите; повишаване ефективността на работата и подобряване на координацията между институциите за закрила на детето на национално и местно ниво.[4]

Входът към институциите за деца остана отворен, а предприеманите мерки за деинституционализация са с неясен ефект

При приемането на Националния план за действие през 2010 г. в България, според статистиката на Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД), има 137 институции.[5] Към май 2012 г. по последни  данни на ДАЗД  в България има 127  детски специализирани институции, в които са настанени 4755 деца.[6]  (31 дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) от 0 до 3 години, в момента управлявани от Министерство на здравеопазването; 24 дома за деца с увреждания, в момента управлявани от общинските власти; 70 дома за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ), в момента управлявани от общинските власти. По данни на Националната мрежа за децата (НМД), към  края на 2011 г. институционализираните деца са общо 6226. Освен тях  още 5580 деца,[7] които не се водят като институционализирани от официалната статистика, са реално отделени от тяхната семейна среда и се обучават в интернатен и специализиран тип заведения.

По-голямата част от децата в ДМСГД са настанени по социални индикации: непроследявана бременност, многодетна майка, самотна и/или непълнолетна майка, липса на подкрепа от партньора на майката, който в някои случаи не е биологичен баща на детето, бедност и тежки битови условия, заболяване на родителите. Другият основен фактор за настаняването на децата в ДМСГД е липсата на здравно-социална мрежа от услуги в подкрепа на родителите на деца с увреждания и ниско тегло, за което свидетелства и анализът на причините за прием най-вече в отделенията „Малформации” и „ Хронично болни деца”.  По-голямата част от  тези деца се превеждат директно  от неонатологични отделения или след кратък период на отглеждане в семейна среда. Като основна причина се посочват социално-медицински индикации – майката/семейството „не разполагат със средства и умения за отглеждане на дете с увреждания/здравословни проблеми”. През 2012 г. при мониторинга си в ДМСГД, БХК се натъкна и на множество сигнали, че родители продължават да се насърчават от медицински лица в родилните отделения  да изоставят детето си след раждането му в институция, особено когато са налице увреждания.

Броят на децата в институциите все още надхвърля броя на живеещите в центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и в приемни семейства. По последни данни на ДАЗД[8] броят на децата, отглеждани в приемни семейства към 31.12.2011 г. е бил 841, от които утвърдени професионални приемни семейства са 148, а утвърдени доброволни приемни семейства – 693. По данни на ДАЗД в началото на 2012 г. броят на децата, които ползват  услугата ЦНСТ, е 679. Към същия период, поради навършване на пълнолетие 219 младежи са напуснали домовете за деца лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), 36 са напуснали домовете за деца и младежи с увреждания и 22 са напуснали центрове за настаняване от семеен тип. Според официалната статистика  89 или близо 48% от децата, напуснали ДДЛРГ, са се върнали при семействата си или при близки и роднини. Децата, върнали се в семейна среда от домове за деца с умствени увреждания (ДДУИ) след навършване на 18 г. са три. Според официалните данни децата с увреждания са 46% от общия брой на децата в резидентна грижа. През 2012 г. бяха закрити пет ДДЛРГ – в Добрич, Каспичан, с. Малък Преславец, Роман и Калофер. От 01.01. 2013 г. е закрит и ДМСГД в с.Широка Лъка.[9]

Факт е, че броят на изоставените деца до тригодишна възраст, които се отглеждат в ДМСГД,  леко намалява.[10] По наблюдения на НМД това е резултат не само на демографски причини, но и заради стартиралия процес на деинституционализация. От статистиката на ДАЗД се вижда, че през 2010 г. и 2011 г. средно по около 2000 деца са изоставяни от родителите си в най-ранна възраст. Тенденцията остава и през 2012 г. по данни на НМД и УНИЦЕФ. Според данните на Министерството на здравеопазването, в институциите за  най-малките изоставени деца, в момента има над 1600 момичета и момчета. За сравнение, през 2011 г. в домовете за медико-социални грижи (ДМСГД) са отглеждани близо 1800 деца.[11]

През 2010 г.  бяха определени осем дома в осем пилотни области, в  рамките на проект „Посока: семейство“,  от които да бъдат изведени всички деца, а в сградите да заработят нови социални услуги.[12] В началото на 2012 г. в тези домове живеят общо над 340 деца по данни на НМД. Сега  са с близо 100 по-малко. В столичния дом „Св. Параскева“, един от 8-те пилотни дома за медико-социални грижи, в който ще се извърши преструктуриране до края на 2014 г., в момента има 22 деца – двойно по-малко от 2010 г., когато започва преструктурирането на институцията. От края на 2011 г. в дома не са приемани нови деца. От три години е спрян приемът и в ДМСГД в гр. Кюстендил.В дома през октомври 2012 г. имаше 11 деца. Спрян е приемът и в друг пилотен дом – ДМСГД в гр. Търговище. В момента в него живеят 10 деца. Намалява броят на децата и в ДМСГД в гр. Плевен чрез връщане в биологичното им семейство, осиновяване/одъщеряване (национално или международно) или чрез настаняване в приемни семейства. Според статистиката на ДМСГД – Плевен през септември 2011 г. броят на децата е бил 165, от които 92 с увреждания и 73 клинично здрави, а през октомври 2012 г., броят на настанените деца е 135, от които – 85 деца с физически и психически увреждания и 50 клинично здрави. В преобладаващия дял от съществуващите днес 30 ДМСГД обаче приемът на деца  остава  непроменен или нараства за последните две години. БХК констатира при наблюдението си в края на  2012 г. ръст на приема в четири от посетените шест ДМСГД. Според статистиката на ДМСГД – Бузовград, например, тенденцията през последните пет години е в заведението да постъпват по около 21-25 деца годишно, като се забелязва покачване през последните две години. 26 деца са постъпили в заведението през 2011 г., към 12.10.2012 г. тяхната бройка вече беше 25 деца. Според статистиката на друг дом – ДМСГД „Иван Рилски“-София, новоприетите деца през 2011 г. (в т.ч. в ДнЦ)  са 70, а 65 са новопостъпилите през 2010 г.

В  момента всяко трето дете, под грижите на държавата, е до тригодишна възраст, показва  проучване на УНИЦЕФ. Въпреки  че са направени стъпки напред  през последните две години, те са твърде малки за  категоричното затваряне на входа към детските институции. Все още липсва адекватна цялостна политика, която да подкрепя все повече семейства преди и веднага след раждането на деца в риск, за да се постигне превенция на изоставянето в домовете за бебета и малки деца до три години. По най-новите данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) през 2011 г. ОЗД в страната са работили по 5005 случая на риск от изоставяне на дете в дом. От тях 1456 са успешни, което представлява 29%. Предоставяни  са месечни финансови помощи по тези случаи на 61 семейства средно на месец, което до голяма степен и предполага ниският процент на успеваемост на така желаното затваряне на входа на детските институции. Тоест, въпреки увеличението на услугите по превенция на изоставянето, тяхната ефективност не се подобрява с необходимите темпове.

Със съмнителна ефективност е  и  случващото се на изхода. По наблюдения на Фондация  „За нашите деца“,  държавната политика има постижения в настаняване на новородени в приемни семейства, но значителна част от новите услуги са сведени до ремонти и подобрения на стари домове, в които по-скоро новото е табелката.

България е  на първо място в Европа в печалната класация  по изоставяне на бебета от родителите им. Превенцията и работата с родителите е дефицитна. Проектът „ПОСОКА: семейство“  е насочен именно към семейната подкрепа и изграждането на алтернативни услуги. Предвидено е реформиране на осем пилотни домове за медико – социални грижи за деца. Отварянето на процедура за предоставяне на заместващи услуги за период не по-малко от 18 месеца беше планирано за 31.03.2012, но такава не беше отворена поради забавяне на другите проекти. Положителна тенденция е, че през 2011-2012 г. намалява броят на децата със заболявания, които се трансферират към друг дом.  Но случващото се на изхода остава със съмнителен резултат. И през 2012 г. ситуацията  на изхода на ДМСГД се запазва: традиционно най-голям е делът на осиновените/одъщерените деца от ДМСГД. Според официалната статистика децата с увреждания на възраст от 0 до 7 години се осиновяват/одъщеряват в чужбина. Следва по численост групата на децата, реинтегрирани в биологичните си семейства. На трето място по численост са трансферираните деца с увреждания към ДДУИ – социални домове за деца от 3 до 18 г. с умствена изостаналост. По данни на ДАЗД до пролетта на 2012 г. по проекта се работи вече с 1797 деца и младежи, но едва 71 са успешно настанени в приемни семейства, защитени жилища или в преходно жилище. Двадесет деца са се върнали в биологичното си семейство, а други 80 са възстановили контакта с роднините си.

По проекта „Детство за всички“ в  последните три месеца се извършва оценка на семействата на тези деца, които в момента са настанени в ДМСГД и в домовете за деца с увреждания, за да се прецени каква част от тях са готови да възстановят връзката си с децата, колко от тях са готови да ги приемат отново вкъщи. Във фокуса на проекта „Детство за всички“, който действа от 2010 г. насам, е извеждането на децата с увреждания над три години от специализираните институции – ДДУИ и ДМСГД. Проектът „Детство за всички” предвижда изграждането на 149 центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), във всеки от които е планирано настаняването на 12 деца, като има възможност за още две настанявания по спешност. Недостатъчното финансиране създава обаче реални опасности за замяна на големия тип институции с по-малки. На този етап ЦНСТ се приемат като основна алтернатива за децата от ДДУИ. В същото време държавното финансиране по стандарт едва покрива базовите необходимости на настанените деца, които в масовия случай остават без бюджет за необходимите специалисти, за транспорт до социални и здравни услуги в общността и за достъп до универсални услуги.

Изграждането на мрежата от съпътстващи социални услуги в общността  е  отложено за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Създаването на мрежа от социални услуги в общността – резидентни и съпътстващи ( предпоставка за адекватно  закриване на ДМСГД) е „ахилесовата пета“ на деинституционализацията. Най-тромаво върви процесът с реформата в ДМСГД. Затварянето на входа на институциите за деца засега по-скоро е „административен реванш“, а не категорична промяна – проектът за деинституционализация на ДМСГД, както вече бе уточнено, стартира пилотно само в осем избрани общини и дори там извеждането на децата е отложено във времето, тъй като зависи от развитието на услугите. Проблемна е и превенцията (превантивни услуги).

Сроковете за деинституционализация на децата с увреждания вероятно няма да бъдат спазени. Реформата предвижда до края на 2014 г. да бъдат закрити всичките 24 ДДУИ в страната и осемте пилотни ДМСГД. Досегашният ход на двата проекта, насочени към затваряне на домовете за деца с увреждания и замяната им с мрежа от нови услуги и консултативни центрове в общността поражда съмнения в постигането на намеренията в желаните  срокове. ДДУИ и ДМСГД продължават да се използват за концентриране на деца с тежки или множествени увреждания.

Безпокойство буди и тенденцията за икономии от парите за реформа на грижата за децата. В средата на 2012 г. правителството огласи намерението си да финансира с пари от деинституционализацията други дейности. Още през лятото на 2012 г. НМД реагира остро на тенденцията спестените средства от оптимизацията на персонала в домовете за деца да не се инвестират в програми и дейности за децата, а средствата да се пренасочват към други дейности.  В доклада на министър Десислава Атанасова и предложеното Постановление се посочваше, че общата численост на персонала на ДМСГД ще бъде намален с 462 щатни бройки. По данни на НМД това означава, че от домовете за бебета в рамките на здравното ведомство ще бъдат спестени 3 259 872 лв. от фонд работна заплата. От медийните изяви стана ясно, че се предвижда тези средства да бъдат пренасочени към Програма 11 „Осигуряване на кръв и кръвни съставки“ след протеста на медицинските специалисти от кръвните центрове в страната.

„Същата тенденция за икономии от парите за грижата за деца бе факт и миналата година. Общият размер на държавното и общинско финансиране за 2011г. е 65,6 млн. лева. Финансирането за 2010 е 72,4 млн. лв. т.е. разликата от закритите домове и намалените капацитети е в размер на 6,6 млн. лв., които „потъват” в централния бюджет вместо да бъдат инвестирани в качествена грижа за децата и подкрепа на семействата“, се посочва в становището на НМД до българското МЗ.

Приемната грижа не отговаря на потребностите от нея

По данни на УНИЦЕФ  (проект „Приемна грижа“- 2012 г.) за пет години приемните семейства в България вече са 900 или над три пъти повече в сравнение с 2008 г., когато броят им е едва 250. В рамките на проекта на УНИЦЕФ са одобрени 277 приемни семейства, в които са настанени 332 деца. Две трети от приемните семейства по проекта са с двама родители, на възраст между 40 и 50години, 60%  са със средно образование. Почти всички деца по проекта са до 6 – годишна възраст. Въпреки стъпките напред цифрите сочат, че броят на децата в приемна грижа е много малък малък в сравнение с броя на децата живеещи в специализирани институции. По данни от  последния мониторингов доклад на ДАЗД  от 2012 г.  децата, настанени в приемно семейство за 2011 г. са 391, от тях утвърдени професионални приемни семейства  са 334, а доброволни приемни семейства – 61.

Същото се отнася  и за реинтеграцията в биологичните семейства, както и за мярката осиновяване/ одъщеряване. Официалната статистика сочи, че едва 1.9% от институционализираните деца в България са сираци. 81.1% са с родители. Успеваемостта при реинтеграцията по данни на АСП за 2011 г. е 67%, като най-малък е делът на децата с увреждания, „завърнали се“ в семействата си. Според изследване на ДАЗД и Фондация „Лумос“ от 2012 г. 71% от родителите  късат завинаги връзката с детето си след като ги изоставят.[13] И въпреки че почти половината заявяват желание отново да видят децата си след толкова години, едва единици се решават да направят това.

Бавен процес на вписване на деца в регистрите за осиновяване/одъщеряване

По време на мониторинга си в края на  2012 г. БХК се натъкна и на още една бариера пред деинституционализацията. Фрапиращи примери на чиновническо безхаберие и безотговорно нарушаване на текстове от ЗЗД, касаещи процедурата по  настаняване в детските институции, са възпрепятствали процедурите по  осиновяване/одъщеряванe в област Стара Загора например. БХК се натъкна на случаи на огромни забави при вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване/одъщеряване. Установени бяха и фрапиращи случаи, стигащи до седем години, в придвижването на досиета на деца от националния регистър, воден от Агенцията за социално подпомагане, към международния регистър, воден от Министерството на правосъдието. БХК се натъкна на няколко такива случая на неосъществени вписвания на деца в националния или в международния регистър на територията на област София и Стара Загора заради непридвижване в срок на необходимите документи за вписване. Във всички установени случаи се касаеше за деца с категорично изчерпани възможности за реинтеграция в биологичните им семейства (деца сираци или пълни сираци, деца с двама родители неизвестни или деца с потвърден отказ на биологичен родител за реинтеграция след 11-годишно изоставяне, в някои от случаите става дума за деца със средни до тежки увреждания).

РДСП – Стара Загора, например, е забавяла с години осиновяването/одъщеряването на деца заради необяснимо неспазване на срока и на реда за вписване в регистъра на деца за международно осиновяване/одъщеряване.[14] В два от случаите става дума за забавяне от седем години на процедурата за осиновяване на две момчета на 12 години, институционализирани веднага след раждането им. На едното дете и двамата родители са неизвестни по документи. Родителите на второто момче не са го търсили от години. Майката е в чужбина. Бащата е отказал да се грижи за детето си и е потвърдил отказа си през 2010 г. при нова социална анкета. Досиетата на тези деца бяха престояли години наред докато бъдат окомплектовани и изпратени за вписване в регистъра, воден от МП. По-голямата възраст, до която децата бяха стигнали, и специфичните им здравословни потребности кумулативно силно ограничават възможностите им да намерят осиновители-български семейства и ги правят практически неосиновяеми в България. След намесата на БХК и със съдействието на Министерството на правосъдието процедурата бе задействана в началото на 2013 г.

В друг случай на територията на София-град, вписването в националния регистър за пълно осиновяване на момченце с тежки специални нужди, което беше останало без живи родители на шестгодишна възраст, беше отнело удивителните 23 месеца и половина. И трети случай от територията на Стара Загора – момче, изоставено непосредствено след раждането му, е било вписано в националния регистър на деца за пълно осиновяване едва няколко месеца преди да навърши девет години. И в този случай не са били налице никакви възможности за реинтеграция в биологично семейство (майката е починала години по-рано, бащата отказва да се грижи за детето и оспорва бащинството).

Проблемът „бавен процес на вписване на деца в регистрите“ за осиновяване/одъщеряване е проблем, установен и от Националния превантивем механизъм (НПМ) към омбудсмана на България през 2012 г. По данни от наблюденията на НПМ  част от децата, настанени в специализираните институции, отговарят на законовите изисквания, но не са вписани в регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени/одъщерени. В тази връзка омбудсманът е изискал допълнителна информация относно причините от компетентните институции – ДАЗД и АСП.[15]

Като цяло, в преобладаващия дял от ДМСГД тенденцията се запазва – на изхода от институциите най- голям е относителният дял на осиновените/одъщерените деца. Следват трансферите към други институции. Има и една група ДМСГД , в които броят на осиновяванията/одъщеряванията през 2012 г. расте. В ДМСГД – Плевен например бе регистрирано четирикратно покачване на бройката на осиновените/одъщерените деца с увреждания през 2012 г. Според новоназначената директорка на ДМСГД – Плевен  през последната година се засилва интересът към осиновявания/одъщерявания на деца с увреждания от България в САЩ. По преценка на БХК, това най-вероятно се дължи на застъпничеството на майка – осиновителка на дете от дома, което е било жертва на чудовищна липса на грижа и е било одъщерено през ноември 2011 г. Детето Кейти Мюсър е одъщерено през ноември 2011 г. Благодарение на одъщеряването на Кейти Мюсър, родена през 2002 г. и настанена в институция веднага след раждането си, започва и процесът на развръзка в ДМСГД – Плевен: уволняване на бившата директорка, преустановяване на практики като хранене на децата с бирени бутилки, засилена медицинска грижа, в т.ч. посещения на място от екипи от болница „Токуда“, които взимат деца в най-тежко състояние за лечение в София.

ІІ. Развитие на досъдебните производства за децата от домовете през 2012 г.

Без съдържателен прогрес в разследванията на смърти/ увреждания на институционализираните деца.

През 2012 г. разследванията на случаите на смърт и сериозни увреждания на деца, установени в резултат на съвместните проверки на БХК и Прокуратурата на Република България (ПРБ) в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г.,[16] не претърпяваха напредък. Тенденцията прокуратурата да проявява подценяващо отношение, предубеждение и формализъм при разследванията, се запази и през 2012 г. Наблюдаваната от 2011 г. тенденция – към прекратяване на наказателните производства, е универсална, за всички дела, а основанията за прекратяванията, в преобладаващия брой случаи – незаконосъобразни и необосновани. По нито едно от образуваните 229 досъдебни производства и преписки към настоящия момент не е повдигнато обвинение пред съд, след две години и половина разследване, от есента на 2010 г. до края на месец януари на 2013 г.

Броят на окончателно прекратените разследвания нараства, а материалите по част от тях са вече архивирани. Така към есента на 2012 г. 149 от тези 229 дела са прекратени или спрени, или по преписките са постановени откази за образуване на дела. От тях окончателно приключени с акт на ВКП са над 66 дела/преписки. Така над 65% от всички образувани дела/преписки клонят към приключване без достъп до съд за жертвите – като цяло, без добра причина. Общият брой жертви на евентуално престъпни посегателства по наблюдаваните от БХК 229 досъдебни дела и преписки е поне 375 деца и младежи. Поне 270 деца и младежи – жертви на посегателства от институциите, най-вероятно няма да получат достъп до съдебна защита. Това представлява поне 72 % от общия брой на жертвите, посегателства срещу които се разследват (поне 375). По време на мониторинга си през 2013 г. БХК попадна на нови случаи на телесни повреди и инциденти в ДМСГД. В ДМСГД „Иван Рилски“ – София бяха регистрирани два нови случаи на телесни повреди. През февруари 2011 г., детето С.К., на 1 г. и 7 месеца, е настанено с опасност за живота в Центъра за спешна медицинска помощ „Пирогов“. Момченцето е къпано с вряла вода. На 1 февруари сестра от дома забелязала, че детето е много неспокойно. Съблякла го, за да види какво му има, и открила, че седалището и крачетата са силно зачервени от изгаряне, но лекар не е повикан.Година по-късно, през януари 2012 г., отново се случва подобен инцидент, но с много по-леки поражения. Дете от дома е получило първа степен изгаряния по подбедрицата. Детето е било прегледано в „Пирогов“ и изписано с предписание да се лекува с мехлем. Според директорката на дома, проблемът е дошъл от повреда в системата, подаваща топла вода Най-тежкият случай на нанасяне на телесна повреда на дете от дома остава инцидент от юни 2003 г., когато на  тригодишния Д.Б.  се налага ампутация на дясната ръка малко над китката, наложила се поради некроза, получена вследствие на продължително връзване. Момчето е страдало от ДЦП. Лекарите от „Пирогов“, които са извършили операцията са били на мнение, че изсъхването на крайника се е получило вследствие на продължително връзване.

Общият брой прокурорски актове – обект на наблюдение от БХК, към есента на 2012 г., е 518. От тях, като се изключат актовете на ВКП и постановленията относно деяния с изтекла давност, обективно подлежат на възможно обжалване 372 акта. Близо 60% от всички наблюдавани прокурорски актове са порочни (по преценка на БХК). Това означава, че поне над 100 жертви не получават ефективно разследване.

Преобладаващият мотив, с който ПРБ приключва „случаите“, е липса на съставомерност на деянието, т.е. липса на престъпление. Друга често срещана причина е липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление, когато трупът на починалото дете не е бил подложен на аутопсия, поради което се оказва невъзможно установяването на истинската причина за смъртта му.[17] В по-голямата част от тези разследвания прокуратурата не полага необходимите усилия да събере всички възможни доказателства по случая, а прекратява делото, базирайки се основно на формални съдебномедицински заключения, често от свързани с местните болници вещи лица, че понеже причината за смъртта на детето не може да бъде установена несъмнено, няма как да се установи причинна връзка между (не)полаганите грижи за детето и смъртта му.

Голяма част от разследванията на ПРБ не са пълни, обективни и всестранни, каквито следва да бъдат, съгласно процесуалния наказателен закон. В мотивите на прокуратурата при постановяване на актовете ѝ се среща очевидна предубеденост, която несъмнено се отразява на цялото следствие – например, […] За съжаление има заболяванията, при които медицината и социалния[т] ангажимент на обществото са безсилни да спасят и да предоставят качествен живот на първично увредени индивиди, независимо от нивото на предоставените им грижи […]“.[18] Увреждания, съответно – настъпилата смърт, според ПРБ са закономерно и пряко следствие от техните заболявания, дори и когато тези смърти са предотвратими, а заболяванията им, сами по себе си, несмъртоносни. Нещо повече, дори при установено престъпно бездействие на персонала на институцията от самата прокуратура, тогава, когато действието е могло да бъде животоспасяващо за детето, прокуратурата прекратява наказателното производство.[19]

Какви бяха конкретните пороци на прокурорските актове:

Неправилно тълкуване и прилагане на закона, водещо до отказ от наказателноправна защита.

Подчертана е склонността да се прекратяват досъдебни производства за фрактури на неподвижни деца. В тези случаи, като възприема механично заключенията на вещи лица, прокуратурата не намира средна телесна повреда, тъй като законът изисква да е увредена функцията „движение на крайника“, а този крайник няма такава функция, понеже детето е неподвижно, заради основното си заболяване. По тази наказателноправна логика излиза, че на неподвижни поради уврежданията си деца и, изобщо, хора може да се нанасят телесни повреди умишлено или непредпазливо, без страх от наказателна отговорност. Прокуратурата продължава да прекратява и производствата за евентуални телесни повреди на живи деца, причинени чрез свръхадминистриране на вредни транквиланти. В тези случаи, тя назначава и се позовава на съдебномедицински експертизи само по писмени данни, без изследване на самото дете.[20]

Забавена хоспитализация, неадекватна рехабилитация, неустановени   причини за недохранване.

Най-често, при очевидни данни за закъсняла хоспитализация, прокуратурата игнорира тези данни и приема, че детето е починало, тъй като по принцип е било с тежки увреждания и затова не е могло да преживее заболяването, заради което е била нужна хоспитализация. Това, че хоспитализацията е късна или пък изобщо отсъства, прокуратурата не обсъжда. В един случай ПРБ оправдава смъртта на късно хоспитализирано дете с „лошите зимни условия“, които били пречка за навременно хоспитализиране, без дори да изследва били ли са такива условия действително налице, практика или изолиран случай се явява такова поведение от страна на назначения да полага грижи за децата персонал.[21] ПРБ отказва да разследва причините за установено недохранване приживе на децата, както и евентуална причинна връзка между него и последвалия летален изход.[22] Вместо да разследва дали заниженият имунитет на децата не е последица от липсата на адекватно по метод/ състав хранене и рехабилитация, прокуратурата отдава това състояние на децата на основните им заболявания.

ПРБ не разследва и защо в повечето случаи на смърт не е извършена аутопсия на децата, предвид че са налице законовите основания за провеждане на такава.[23]

Неясни критерии при назначаване на вещи лица. Порочни експертизи.

От някои постановления не става ясно какви вещи лица изготвят назначените съдебномедицински експертизи, нито критериите, които ПРБ използва за техния подбор. В случаите, когато вещите лица установяват в експертизите си занижени грижи за децата и тежки последици от тях, ПРБ не възприема техните заключения.[24] По такъв начин органът си позволява скандално игнориране на очевидни престъпни данни и отказ да ги разследва.[25]

Процесуални нарушения.

Налице са и други съществени процесуални пороци при образуване и водене на разследванията. Така, за четири различни смърти на деца компетентната прокуратура образува едно наказателно производство с едно общо разследване и за четирите случая на смърт.[26] Изводите на прокуратурата твърде често се основават на показания на заинтересувани от изхода на производството лица, главно – на персонала от институциите или медицински лица, пряко ангажирани с грижите за децата.

Преобладаващата част от актовете на горестоящите прокуратури представляват преразказ на извършените действия от първоинстанционната (второинстанционната) прокуратура и потвърждаване на нейния краен акт, без последният да бъде анализиран самостоятелно, с оглед законосъобразност и правилност. Критиките, отправени в сигналите на БХК, се пренебрегват. Забелязва се, макар и слаба, положителна тенденция в контролната дейност на част от горестоящите прокуратури – някои прокурори отменят актове на долустоящи прокуратури поради липсата на обективно разследване на недохранеността на съответната жертва и дават конкретни указания за разследване на това обстоятелство.


[1] Вж. Национален план за действие за изпълнение на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, 24.02.2010 г.

[2] Правителство на Република България, Национална стратегия за детето 2008-2018:  http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=758.

[3] ДАЗД, Национален план за превенция на насилеито над деца 2012-2014 г.: http://sacp.government.bg/media/cms_page_media/21/plan_nasilie_03_04_2012.doc.

[4] ДАЗД, Национална програма за закрила на детето 2012 г. : http://sacp.government.bg/novini/2012/03/06/nacionalnata-programa-za-zakrila-na-deteto-za-2012/.

[5] Вж. ДАЗД, Втори мониторингов доклад – юни 2011 – юни 2012 г.

[6] Данните се от НИС на ДАЗД според подадена информация от директорите на домовете.

[7] Децата, настанени и обучавани във ВУИ, СПИ, помощни, оздравителни, болнични училища и училища за деца с увредено зрение и за деца с увреден слух.

[8] Справка, предоставена на БХК на 11.02.2013 г.

[9] Други закрити ДМСГД и ДДУИ  след 2009 г.: ДМСГД – Тетевен –  2011 г., ДДУИ – Горна Козница – 2011 г., ДДУИ – Могилино – 2009 г.

[10] Деинституционализацията в България през 2012 г. – предизвикателства и препоръки, анализ на НМД, 2012 г.

[11] По данни на УНИЦЕФ броят на децата до три години настанени в институционална грижа намалява така:  от 2334 деца през 2009 г. до 1820 през 2011 г., до 1600 – през 2012 г.

[12] Пилотните области са: Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, София, Русе, Търговище. Съществуващите лечебни заведения за изоставени деца от 0 до 3 години в тези области трябва бъдат преструктурирани в медицински семейно-консултативни центрове, предлагащи нови услуги.

[13] Фондация Лумос, Изследване  желанията и нагласите на семействата за поддържане на контакт с детето им, настанено в ДДУИ или ДМСГД  (над 3 годишна възраст), 2012 г.

[14] Към вписване в регистъра на МП следва да се пристъпи ако в 6-месечен срок от вписването на дете в националния регистър за него са определени не по-малко от трима осиновяващи с обичайно местопребиваване в България и нито един от тях не е подал молба за осиновяване или когато въпреки положението усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.

[15] Справка „Общи проблеми и препоръки, свързани с домовете за медико-социални грижи“, НПМ, 2013 г., предоставена на БХК.

[16] Вж. БХК, Правата на човека в България през 2010 г., годишен доклад на БХК, март 2011 г.

[17] Вж. Постановление на АП – Варна от 29.02.2012 г. по пр. пр. 397/2011 г., с което се потвърждава постановление на ОП – Добрич, прекратяващо производството, водено срещу неизвестен извършител за смъртта на Катя Вихрова Йорданова от ДДМУИ – Крушари. Такъв мотив има и за деца от домовете в Петрово – Благоевград и Крушари.

[18] Вж. Постановление от № 1012/2011 г. от 18.12.2012 г. на АП – Пловдив, с което потвърждава прекратяване на досъдебно производство за смъртта на Васил Ганчев от ДДУИ – Сладък кладенец.

[19] Вж. Постановление № 1541/2010 г. от 24.01.2012 г. на ОП – Добрич, с което се прекратява наказателното производство за смъртта на Фатме Мехмедова от ДДМУИ – Крушари, стр. 9. Също, сигнал на БХК от 23.03.2012 г. до ВКП по повод потвърждаване на прекратяване на досъдебно производство за смъртта на Фатме Мехмедова от ДДМУИ – Крушари. ВКП отменя постановлението.

[20] Вж. Постановление № 1033/2010 г. от 11.04.2011 г. на ОП – Стара Загора по случая на Дора Асенова от ДДМУИ – с. Сладък Кладенец.

[21] Вж. Постановление на РП – Видин от 14.12.2012 г. по пр. пр. № 2994/2010 г., с което е прекратено наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител за причинено телесно увреждане нa Красимир Маринов Николов от ДДУИ – Гомотарци.

[22] Вж. Постановлението на АП – Варна от 29.02.2012 г. по пр. пр. № 397/2011 г. по описа на АП – Варна, с което се потвърждава постановление на ОП – Добрич от 31.01.2012 г., прекратяващо наказателното производство по пр. пр. № 1576/2010 г, водено срещу неизвестен извършител за смъртта на Катя Вихрова от ДДМУИ – Крушари.

[23] Вж. Сигнал на БХК до ВКП срещу постановлението на АП – София от 15.03.2012 г. по пр. пр. № 5403/2010 г., с което се потвърждава постановление на ОП – Благоевград от 07.10.2011 г., прекратяващо наказателно производство по пр. пр. № 3733/2010 г. по описа на ОП – Благоевград за смъртта на Цветелина Яниславова ДДМУИ – Петрово.

[24] Вж. Сигнал на БХК от 27.04.2012 г. срещу постановлението на ОП – Русе от 22.03.2012 г. по пр. пр.

1904/2010 г., с което е прекратено досъдебно производство за смъртта на Фердун Недрет Фердун от ДДМУИ – Могилино.

[25] Вж. Сигнал на БХК от 25.10.2012 г. до АП – Велико Търново срещу постановлението на ОП – Плевен за отказ да образува досъдебно производство за съмнителни смърти на деца в ДМСГД – Плевен.

[26] Вж. Постановление на РП – Видин от 27.02.2012 г. по пр. пр. № 2890/2010 г. по описа на РП – Видин, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за смъртта на Николай Александров Александров, Виктор Атанасов Илиев, Атанас Руменов Петров и Лозан Искренов Веселинов от ДДУИ – Гомотарци.

Responses

  1. […] на съществуващата правна и институционална рамка,[1] през 2011 г. не бе отбелязан напредък по отношение на […]


%d bloggers like this: