право на живот

Глава 2 | Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне

През май Народното събрание направи изменения в Закона за МВР, с които въведе стандарта за абсолютна необходимост при употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейските органи. Тези изменения се налагат поради многобройните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът), с които бяха установени нарушения на член 2 (право на живот) и член 3 (забрана за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) в резултат от действия на правоприлагащи органи. Стандартът за абсолютна необходимост бе въведен както при оценка на обстоятелствата, в които полицейските органи могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие, така и при преценка от тях на съразмерността на употребяваната сила и оръжие във всеки конкретен случай. Законът изрично забранява използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. Той изисква планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи да включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.

Ефектът от измененията на Закона за МВР предстои да се установи. През 2012 г. БХК продължи да получава заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от полицейски служители и от служители на местата за лишаване от свобода. В най-малко един случай през годината човек загуби живота си при сериозни съмнения за свърхупотреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащ орган. На 1 март горски стражар от с. Едрево, Старозагорско, простреля и уби на място ромът Юри Георгиев, който според съобщението на полицията бил хванат да краде дърва. До края на годината започнатото разследване бе прекратено от Старозагорската прокуратура без да се повдигне обвинение към служителя на реда.

През януари 2013 г. изследователи на БХК интервюираха всички осъдени затворници от затворите във Враца, Пазарджик, Ловеч и Стара Загора, чиито досъдебни производства са започнали след 1 януари 2011 г. за употреба на сила по време на тяхното полицейско задържане и впоследствие при отвеждането им вътре в полицейските управления. Тези данни не са представителни за системата на местата за лишаване от свобода като цяло, но са сравними с данните от подобни изследвания, които БХК направи по същите въпроси в същите затвори през 2010 и 2011 г. чрез интервюиране на подобни групи лишени от свобода. Данните от трите изследвания са представени в таблицата по-долу.

Употреба на сила от полицейски служители по години
% от респондентите, отговорили, че спрямо тях е употребена сила

 

2010

2011

2012

По време на задържане

26,2

27,1

24,6

Вътре в полицейското управление

17,4

25,5

18

 

Данните показват лек спад на оплакванията от употреба на сила от полицейски служители в сравнение с 2011 г., но като цяло броя им и през 2012 г. продължи да бъде тревожно висок.

През 2012 г.ЕСПЧ установи голям брой нарушения на правото на живот с няколко решения срещу България. По делото Йотова срещу България от 23 октомври 2012 г. той установи нарушение на член 14 (забрана за дискриминация) във връзка с член 2 от ЕКПЧ, както и самостоятелно на член 2. Жалбоподателката, Йоланда Йотова, е ромка, родена през 1972 г. и живееща в село Ъглен, област Луковит. Вследствие на престрелка в дома ѝ, г-жа Йотова остава 75% инвалид. По делото има сериозни основания да се предполага, че в инцидента са замесени лица с анти-ромски предубеждения. Правораздавателните органи на национално ниво обаче не разследват възможните расистки мотиви на техните действия. По делото Димов и други срещу България от 6 ноември 2012, ЕСПЧ намери нарушения на член 2 от Конвенцията, в два аспекта: материален и процесуален. Случаят се отнася до Тодор Димов Тодоров, който е убит през декември 2003 г. по време на полицейска операция по арестуването му. Смъртта е причинена от полицейски части, изпратени в селската къща на г-н Тодоров, където той е в нелегалност, които са изстреляли 15 ракетни снаряда по къщата, за да направят отвор в стената. Според Съда е използвана несъразмерна сила. Съдът също така намира, че разследването за смъртта на г-н Тодоров, което приключва със заключение, че той е починал вследствие на взрив на ръчна граната, която сам е активирал, е било неадекватно. С решение по делото Димови срещу България от 6 ноември 2012 ЕСПЧ намери процесуално нарушение на член 2 от Конвенцията по случай на смърт на майката на жалбоподателите, загинала при пожар в сградата на Синдикална федерация в Разград, избухнал на 22 ноември 1989 г. Пожарникар спасява г-жа Димова, но шест дни по-късно тя почива от изгаряния и рани, причинени от огъня. В деня на избухването на пожара е образувано наказателно производство срещу неизвестни лица и жалбоподателите се присъединяват към делото като граждански ищци. Производството обаче се проточва чак до 2007 г. и приключва с отказ да се подведе който и да било под наказателна отговорност по случая. По делото Филипови срещу България ЕСПЧ откри нарушение на член 2 от Конвенцията с решение от 4 декември. Жалбоподателите са роднини на Николай Филипов, който е застрелян от полицай на 13 май 1999 г. по време на полицейска акция свързана с три въоръжени грабежа. От полицията твърдят, че един от техните служители е действал при неизбежна отбрана, когато акцията се е превърнала в преследване с коли и г-н Филипов, който е  заподозрян, е излязъл от колата си, размахвайки огнестрелно оръжие. Приемайки тази версия, Военно-апелативният съд оправдава служителя, а ВКС потвърждава решението. Според тях полицаят е действал в условия на неизбежна отбрана. ЕСПЧ обаче намери нарушение на процесуалния аспект на член 2 от Конвенцията приемайки, че разследването на българските власти е било много ограничено и не е взело предвид всички факти и обстоятелства по случая.

Голям брой бяха и установените с решения на ЕСПЧ нарушения на член 3 от Конвенцията. По делото Ленев срещу България от 4 декември 2012 г. Съдът установи, че жалбоподателят, Юрий Ленев, заподозрян в съучастие в убийството на бившия премиер Андрей Луканов, е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания. Той намери нарушения на членове 3, 8 и 13 от Конвенцията. Жалбоподателят е арестуван в дома си на 1 юни 1999. Той е транспортиран с микробус и качулка на главата до Копривщица. По пътя е малтретиран от полицаите, които го съпровождат, като го удрят с юмруци и твърди предмети, както и с притискане на глезените на краката с вратата на микробуса. Ленев губи съзнание няколко пъти по време на пътуването. След като е откаран във вилата на МВР, изтезанията продължават, отново с качулка на главата, както и чрез забиване на остри предмети под ноктите му, поставяне на предмети между пръстите и тяхното притискане, ритници, юмруци и други видове физическо насилие. По време на задържането му спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, като за тях не е получено разрешение по предвидения в закона ред. Съдът установи, по-специално, че нараняванията на г-н Ленев са били характерни за умишлено нанесена телесна повреда с цел получаване на признание и че българските съдилища не са успели да дадат правдоподобното обяснение за произхода на тези наранявания. По делото Шахънов срещу България от 10 януари 2012 ЕСПЧ намери нарушение на член 3 от Конвенцията заради унизителните условия, в които жалбоподателя е изтърпявал доживотна присъда във Варненския затвор. Според оплакванията, които Съдът приема за достоверни, по време на престоя му във Варненския затвор от 2002 г. до 2009 г. той е трябвало да използва кофа за тоалетни нужди и му е позволявано да се къпе само веднъж на две седмици. По това дело ЕСПЧ намери и няколко други нарушения, свързани с оплакванията на г-н Шахънов от затворническата администрация както във Варна, така и в Пловдив, които са възпрепятствали неколкократно контакта му с адвокат чрез произволно наблюдение на кореспонденцията помежду им и забраната за телефонни разговори понякога (член 8). Съдът намери и нарушение на член 6.1 (право на справедлив съдебен процес в разумен срок) и на член 13 (право на ефективни средства за защита), във връзка с прекомерната продължителност на наказателното производство срещу него, както и заради липсата на средства за ефективни защита на национално ниво по отношение на оплакванията му. По делото Бисер Костов срещу България, чието решение бе публикувано на 10 януари 2012 г., Съдът намери процесуално нарушение на член 3 заради липсата на ефективно разследване на властите в случай на побой, нанесен на жалбоподателя от управителя и собственика на супермаркет, заради подозренията им, че е откраднал бутилка водка. Впоследствие е установено, че на Костов са нанесени тежки синини и има десет счупени ребра. Никой от извършителите обаче не е подведен под наказателна отговорност. По делото П.М. срещу България от 24 януари 2012 г., Съдът също намери нарушения по член 3 от Конвенцията. Случаят се отнася до изнасилването на жалбоподателката през март 1991 г., тогава на 13 годишна възраст. Наказателната процедура срещу извършителите на национално равнище се е проточила 15 години и е приключила с изтичане на давностните срокове. По делото Димитър Димитров срещу България от 3 април 2012 г., Съдът установи както материално, така и процесуално нарушение на член 3 от Конвенцията във връзка с побой на лишен от свобода от надзиратели в следствения арест в Пловдив. По случая на национално ниво разследването е приключило набързо и без полагане на усилия да се потърсят доказателства извън официалните обяснения на служителите. По делото Червенков срещу България от 27 ноември 2012 г. жалбоподателят, Живко Червенков, излежава присъда в Бургаския затвор. Той е настанен там през ноември 1996 г., за да излежи присъда доживотен затвор, като е подложен на специален режим при най-суровите условия на задържане. През юни 2007 г. режимът за изпълнение на наказанието му е променен на такъв с по-леки условия. Съдът намира, че материалните условия на лишаването му от свобода – прекомерната изолация, лошата хигиена и лошото качество на храната и нейната недостатъчност представляват нечовешко и унизително отнасяне в нарушение на член 3 от Конвенцията. Той също така намира, че кореспонденцията на жалбоподателя е подложена на произволен контрол в нарушение на член 8 от Конвенцията. По делото М.Н. срещу България от 27 ноември 2012 ЕСПЧ намери нарушение на член 3 от Конвенцията в случай на изнасилване на млада жена от четири души през 1994 г. Двама от извършителите не са наказани поради изтичане на давностния срок през 2006 г. Само един от извършителите е признат за виновен и осъден, а четвъртият не е установен.

%d bloggers like this: