справедлив процес

Глава 4 | Независимост на съдебната власт и справедлив съдебен процес

Независимостта на съдебната власт продължи да бъде сериозен проблем в България през 2012 г. В доклада си от 18 юли 2012 г. по механизма за сътрудничество и проверка[1]

Европейската комисия (ЕК) констатира, че България продължава да не реформира правосъдието. Макар през 2012 г. да бяха направени някои нововъведения, те са мним опит за корекция чрез повърхностни мерки, които не засягат структурните проблеми и могат да бъдат окачествени, буквално, като имитация на реформа.

През 2012 г. изтече мандатът на предишния състав на ВСС. Както констатира ЕК в споменатия доклад, той не реши нито един от проблемите на съдебната власт. Атестирането и дисциплинирането на магистрати остана неефективно и белязано от злоупотреби. Конкурсите за повишаване не бяха своевременни, поради което много магистрати са командировани на по-висока длъжност по усмотрение на административни ръководители и така поставени в позиция на нестабилност и несигурност, и съответна зависимост. При повишаване в длъжност не се отчита като най-важно качеството на работата на магистрата по делата ѝ/му. Информационните технологии, където изобщо са въведени, са свързани със съмнения за манипулация при разпределение на делата.

ВСС се провали в първостепенното си задължение – да гарантира независимостта на съдебната власт. Вместо това той многократно демонстрира зависимостта си от силни политици. ВСС не реагира на атаките на министъра на вътрешните работи срещу съдии, отправени по конкретни дела. Под влияние на този министър ВСС злоупотреби грубо с дисциплинарната си власт, за да се разправи с председателката на реформаторския Съюз на съдиите в България, негов основен критик. На 12 юли председателката Тодорова бе избирателно освободена от длъжност заради няколко забавени, не по нейна вина, дела. Преди това тя бе обект на клевети от страна на вицепремиера Цветанов, заради което тя го съди. В тази ситуация ВСС не само бе пасивен, но услужи на подсъдимия, като извади Тодорова от съдебната власт, за да я виктимизира персонално, да ограничи лидерското ѝ влияние сред магистратите, да обезглави Съюза на съдиите и да сплаши останалите магистрати, че съпротивата срещу статуквото влече наказание. Това предизвика безпрецедентен протест на съдии и общественици на следващия ден пред сградата на ВСС.

Тежък порок в дейността на предходния ВСС бяха изборите на председатели на съдилища и ръководители на прокуратури. От 2009 г. до 2012 г. той не постигна и минимална обоснованост и убедителност на изборите, а напротив – със скандалните назначения в ключови за властта и икономиката съдилища (Софийски апелативен съд – 2009 г., Върховен административен съд – 2010 г., Софийски градски съд – 2011 г.) демонстрира, че решаваща е близостта на кандидатите с политици на власт, а липсата на професионален капацитет и морален интегритет не е пречка.

Не само ВСС се провали като фактор за нормализация и реформа. Министърът на правосъдието отказа да направи достоверна оценка на състоянието на съдебната власт и не формулира програма за реални промени. Тя отхвърли широко подкрепените от магистрати и общественици предложения за законодателна реформа. Вместо това, през юни бяха променени само процедурните правила за избор на ВСС.

Структурно-корективните мерки, предложени от Съюза на съдиите и други реформаторски организации през февруари,[2]

бяха игнорирани. Препоръчаните и от ЕК, Венецианската комисия, Консултативния съвет на европейските съдии и ЕСПЧ, по български дела, мерки, които министърът загърби, включваха: пряк избор (един магистрат = един глас) на професионалните квоти във ВСС, за да се неутрализира манипулативното влияние на заинтересуваните от статуквото неформални властови лобита в магистратурата; разделяне на ВСС на две камари, за да се гарантира независимостта на съда от прокурорите и следователите; сесийна работа на ВСС, за да не се откъсват членовете му от магистратската си работа и общност, което ги превръща в некомпетентна и капсулирана номенклатура; въвличане на редовите магистрати във вземането на важни решения, включително за номиниране на административни ръководители.

Новите процедурни правила, с които властта опита бланкетно да се откупи за отказа си да поправи правосъдието, бяха приложени формално, така че нелегитимните влияния в съдебната власт да останат непокътнати. Публичността на изборите бе безсъдържателна, защото не освети факторите за корупционна зависимост на кандидатите. Статуквото продължи да се възпроизвежда през назначенията.

В края на 2011 г. парламентът избра нови членове на Инспектората на ВСС. Процедурата беше изключително непрозрачна, без реална конкуренция, без проверка на интегритета и качествата на кандидатите, без аргументи за порочното решение, преобладаващият брой номинирани да бъдат прокурори, а не съдии. Резултатът бе предрешен по силата на предварителна партийна договорка, обезсмисляща провеждането на процедури и гражданското участие в тях. Въпреки че един от избраните, свързан с много от най-спорните решения на бившия  ВСС, в крайна сметка се оттегли, това се случи само поради критиката на ЕК и последвалата намеса на министър-председателя, чието влияние върху конституирането на съдебния инспекторат е недопустимо. В резултат останаха силни съмнения, че новоизбраните инспектори притежават професионален капацитет и независимост.

През септември 2012 г. бе избран нов ВСС. Изборът бе определен от нелегитимна политическа целесъобразност – да се запази влиянието на властимащите, а не от принципни съображения. Изцяло непрозрачно се взеха решенията кой да бъде номиниран; бяха скрити реалните мотиви за тях. Нежеланието за конкуренция извън партийните кандидатури се изрази в недопускане до участие на предложените от коалиция НПО кандидати. Специализираната комисия по избора не провери кандидатите чрез изследване на факторите за корупция. Външно публично, изслушването беше изключително формално: председателстващата забрани поставянето на въпроси, свързани с конкретни лични обвързаности и интереси, и въпросите, подадени от коалиция НПО, бяха игнорирани. След изслушването специализираната комисия практически отказа да изпълни задължението си за съставяне на заключения относно всеки кандидат, като изготви само четири страници, които повтаряха разпоредбите на закона и схематично резюмираха изслушването. Това осуети информираното гласуване в пленарна зала.

Що се отнася до професионалната квота във ВСС, запазването на двустепенния модел на избор, чрез делегатски събрания, позволи административен и лобистки натиск. Правила за преброяване на гласовете и за документиране на изборния процес бяха въведени едва на делегатските събрания; останаха съмнения за манипулация на някои от събранията за излъчване на делегати. Сред делегатите силно преобладаваха административните ръководители, които са заинтересовани от статуквото. В резултат, за повечето новоизбрани членове на ВСС има съмнения за политически и лобистки обвързаности и нечиста мотивация за поста, предвид липсата на опит и постижения в съдебната реформа и на позиция по проблемите ѝ. Така новият ВСС не стартира с кредит на доверие. След конституирането си някои от най-важните комисии на новия ВСС, чиято дейност пряко засяга независимостта на съдебната власт, са оглавени от лица, избрани от парламентарното мнозинство, т.е. от управляващите.

През октомври 2012 г. парламентът трябваше да излъчи двама членове на Конституционния съд. Номинирането бе непрозрачно като процес и основания, но избраниците на мнозинството бяха известни предварително, което демонстрира театралността на процедурата и предопределеността на резултата.  Специализираната комисия не провери кандидатите по отношение факторите за корупция и проведе във висша степен формално изслушване. Комисията игнорира сигнал, възпроизвеждащ публикувани данни за злоупотреба с влияние и корупция на една от кандидатките – дългогодишната заместник-председателка на ВАС, Венета Марковска. Въпреки сериозните съмнения в интегритета ѝ тя беше избрана с огромно мнозинство. Заради критичната реакция на ЕК специализираната комисия проведе второ „изслушване“, при което отново пренебрегна спорните факти. В следващите дни, докато парламентът отричаше съмненията в интегритета на г-жа Марковска, а министърът на вътрешните работи нападаше журналистите, които ги проблематизират и използваше МВР за издирване на подателя на сигнала, бяха огласени още петна върху репутацията на г-жа Марковска. При клетвата на новоизбраните съдии в КС президентът се позова на новополучена от прокуратурата информация за г-жа Марковска и напусна церемонията, което бе използвано от водещия церемонията, като причина да осуети заклеването на г-жа Марковска. ВСС освободи г-жа Марковска от длъжност по нейно искане, без да провери сигналите за нейна търговия с магистратско влияние.

Спорът „Марковска“ освети практики на злоупотреба при разпределението на делата и конституирането на съставите, последна инстанция, във ВАС. Този въпрос беше поставен в журналистически публикации, а ССБ и други НПО поискаха от ВСС незабавна проверка. ВСС отказа да извърши такава под предлог, че предстои да се занимава с темата за разпределението на делата, по програма, през 2013 г.

На мястото на г-жа Марковска бе номинирана заместник-председателката на апелативната специализирана прокуратура (АСП), г-жа Галя Гугушева. Веднага бяха публикувани данни за спорни имотни сделки на нейни роднини. Кандидатурата ѝ бе оттеглена, но остана въпросът, как пет месеца по-рано – през юли 2012 г., тя е избрана за ръководител на създадената за борба с организираната престъпност АСП, без оглед на въпросните съмнителни факти. Етичната комисия на ВСС отказа да поиска образуване на дисциплинарно производство срещу Гугушева. Същевременно ВСС я понижи в редови прокурор в АСП поради „съмнения за нейните морални качества, които доведоха да оттеглянето ѝ като кандидат за КС“. В резултат на това противоречие Гугушева ще продължи, с вече съмнителната си репутация, да работи по дела, с което ще ги компрометира.

На 20 декември 2012 г. бе избран и нов главен прокурор. Изборът бе тест за новия ВСС. Съветът прие процедурни правила, които създадоха съмнение, че подготвя конкретен резултат. В отклонение от практиката дотогава, ВСС реши да не се гласува с интегрална хартиена бюлетина, което осигурява едновременно, равноправно участие на кандидатите и гарантира тайната на вота. Вместо това бе предвидено електронно гласуване, последователно за всеки кандидат, след като резултатът на предшестващия е обявен. Възникнаха и  сериозни съмнения, че електронната система не гарантира тайната на вота. Въпреки вътрешната опозиция в съвета и многократните призиви на граждански организации да се гласува с интегрална бюлетина, мнозинството във ВСС не се съобрази. Наред с това, вместо обичайното гласуване на кандидатите по азбучен ред, се предвиди вот по ред на подаване на номинациите. Веднага след гласуването на тези правила бе внесена предварително изготвена номинация за г-н Сотир Цацаров (който, при гласуване по азбучен ред, би останал последен). Месеци по-рано, още преди избора на новия ВСС, той бе известен на медиите като фаворит на министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Предопределеността на избора бе явна и от публичните изказвания в негова полза от страна на последните.

В хода на процедурата бяха огласени редица обосновани съмнения в интегритета, ценностите и независимостта от изпълнителната власт на г-н Цацаров. Бяха изнесени данни за съмнителна имотна сделка на съпругата му. Правозащитни организации поставиха въпроса за приноса му, като председател на съд, за значителен брой осъждания на България от ЕСПЧ, както и за оправдаване на произволно използване на СРС. Поставен бе въпросът за практиката му на твърде близко сътрудничество с МВР, включително рутинни срещи между него, прокуратурата и полицейски началници, и награждаването му от МВР с оръжие. Широко проблематизиран бе въпросът за откритото предпочитание към кандидатурата му от страна на министъра на вътрешните работи и премиера. Цацаров призна на изслушването си във ВСС, че е осъществил достъп, на какъвто няма право, до делото на съдия Тодорова срещу министъра за клевета. Въпросите относно Цацаров не бяха разрешени при изслушването му от ВСС. Някои въобще не му бяха зададени, а по други ВСС се задоволи с непълни и неконкретни отговори. След изслушването ВСС отказа да обсъди качествата на кандидатите и публичните съмнения в тях. Подложен първи на гласуване с електронната система, г-н Цацаров събра необходимото мнозинство и председателстващата заседанието, министърът на правосъдието, обяви процедурата за приключена, без гласуване за останалите кандидати. Така бе нарушено тяхното пасивно избирателно право, активното избирателно право на шестима от членовете на ВСС, които не подкрепиха Цацаров и бе осуетена единствената възможност за проверка на резултата. Въпреки процедурните пороци и обществените съмнения и негодувание, президентът веднага подписа указа за неговото назначение, за да тушира ескалацията на гражданския протест, като игнорира  призивите да не го прави и многото обосновани констатации, че изборът е политически предрешен. Така и този важен избор се консумира като предварително тайно договорен резултат, не в обществен интерес.

През 2012 г. в съдебната система продължи да няма норма за разумна, допустима индивидуална натовареност на магистрат, което позволява огромен дисбаланс в натоварването на различните съдилища и прокуратури и в рамките на отделните органи на съдебна власт. Прекомерната натовареност на някои магистрати ги прави лесни жертви на избирателно дисциплиниране, с нелегитимни цели, особено в контекста на непрозрачната и непоследователна дисциплинарна практика. Фактът, че инспекторите при ВСС проверяват само срочността на съдебните актове, стана фактор за влошаване качеството на правосъдието в полза на неговата „бързина“.

Дисциплинарната практика на ВСС и ВАС стана още по-противоречива. През 2012 г. със заповед на председателя на ВАС дисциплинарните дела бяха преместени за разглеждане в друго отделение на съда. Съгласно ЗСВ, решенията, кои съдии ще разглеждат конкретна материя, се вземат от пленума на съответния съд, а не еднолично от неговия председател. Незаконното, в този смисъл, решение на председателя Колев, също близък до управляващите, повиши несигурността за върховенството на правото по дисциплинарните дела на магистратите. Това е в разрез с базисните изисквания на чл. 6 от ЕКПЧ за трайна и принципна законоустановеност на съда, чието конструиране е недопустимо да зависи от административната власт на един човек.

През годината вербалната агресия срещу независимостта на съдебната власт от страна на високопоставени представители на изпълнителната власт не само че не беше преустановена, но достигна по-високи нива.  Международната комисия на юристите констатира през август, по повод уволнението на съдия Тодорова, че „повтарящи[те] се словесни атаки срещу съдебната власт от страна на членовете на правителството, в частност от министъра на вътрешните работи, […] представляват заплаха за независимостта на съдебната власт“.[3]

Въпреки възмущението на правозащитните организации и наднационални институции от заканата, през 2011 г., на министър Цветанов, да се кръщават полицейски операции на съдии, които са наложили мярка за неотклонение, по-лека от „задържане под стража“, през януари МВР изпълни тази закана, като назова полицейска операция за задържане на обвиняем, нарушил мярката си за неотклонение „домашен арест“, с абревиатура от обиди, привидно адресирани към личността на обвиняемия, която формира името на съдия, член на съдебния състав, изменил мярката, от задържане в домашен арест. В доклада си от 18 юли 2012 г. ЕК коментира: „Независимостта на съдебната власт бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди“ и „Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти,  което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система“.

Макар ВСС да публикува годишна програма за работата си, в която са планирани дейности във важни области, тази програма не бе предварително обсъдена с гражданското общество и магистратската общност. Нещо повече, тя бе приета в непублични заседания. Изобщо, въпреки формалното създаване на Граждански съвет към ВСС, последният показа, че напълно игнорира критиките на правозащитните организации, независимо колко обосновани и остри са те, когато интересът му от дадена мярка е голям – като избирането на определения за главен прокурор. Ето защо, несигурно е реалното изпълнение и на програмата на ВСС. В заключение, както констатира ЕК в юлския доклад, посоката на реформата е загубена.

На свой ред, Министерството на правосъдието не изпълни обещанието си да извърши оценка на изпълнението на Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като основа за изготвяне на план за действие, съгласно изискванията на самата Стратегия. Изготвеният нов проект за изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) не е насочен към най-важните проблеми на реформата. Управляващите дори не дават вид, че отчитат необходимостта от усилие за преодоляване на структурните проблеми на съдебната власт; още по-малко полагат те такова.

През годината бяха въведени вътрешноправни механизми за обезщетяване на вреди от неразумно продължителни съдебни и досъдебни производства в изпълнение на две пилотни решения на ЕСПЧ от май 2011 г.[4] Механизмът предвижда възможност за изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства от министъра на правосъдието по тяхно заявление, подадено до Инспектората на ВСС, както и възможност за получаване на обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) след приключване на административната процедура. Първият механизъм, по ЗСВ, е спорен. Уредбата му има няколко проблемни пункта. Първо, редът е спорен от гледна точка на принципа за изключителност на правораздавателната власт на съдилищата.[5] По този ред несъдебен орган, и то не квазиюрисдикция, а правителствен орган, решава правораздавателни въпроси, а именно – налице ли е нарушение на право и, ако да, в какъв размер се дължи обезщетение за него. Ако първият въпрос според Конституционния съд може да се решава и от съдебноконтролирани квазиюрисдикции (като Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита на конкуренцията, например, чиито решения се обжалват пред съд),[6] вторият въпрос никога досега не се е допускало да бъде решаван не от съд. С измененията в ЗСВ се допуска министърът на правосъдието, орган на изпълнителната власт, да решава и двата въпроса, без съдебен контрол. Вярно е, че решението на министъра не обвързва заявителя, ако той не приеме споразумението. Същевременно обаче според ЗОДОВ заявителят няма право на достъп до съд за исканото установяване на нарушението и присъждане на дължимото обезщетение преди да изчерпи административната процедура по ЗСВ. С други думи, административната процедура е пречка пред достъпа до съд; тя ограничава този достъп. На второ място, министърът, като решаващ орган, е в конфликт на интереси – държавата, в негово лице, преценява дали и колко тя дължи на гражданина. На трето място, процедурата по ЗСВ предвижда таван за обезщетенията. Независимо, че предвидената сума от 10 00 лв. е сравнително съвместима с настоящата практика на ЕСПЧ по дела за прекомерна продължителност на производства, първо, практиката на ЕСПЧ непрестанно се развива и, второ, всеки случай следва да се преценява индивидуално, без априори да се ограничава свободата на преценка на конкретните обстоятелства. На четвърто място, съгласно ЗСВ министърът следва да решава въпроса за нарушеното право и дължимото обезщетение на базата на практиката на ЕСПЧ, без повече конкретизация на този стандарт. Практиката на ЕСПЧ обаче е многолика, не непременно неизменно последователна, а с вътрешни противоречия и разнобой в стандартите по отношение нивата на обезщетяване. (Тази година съдии от ЕСПЧ изрично отхвърлиха, на годишна среща с правозащитни адвокати от цяла Европа, предложение да се разработят и публикуват единни правила на Съда относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди – за да запазел Съдът своята свобода на преценка.) В обобщение, новите механизми по ЗСВ и ЗОДОВ, дори и да допринесат за намаляване на делата за бавност пред ЕСПЧ, едва ли ще допринесат за намаляване на нарушенията. В това отношение ЗСВ възлага на ВСС лидерската отговорност, като предвижда той всяко шестмесечие да анализира причините за нарушенията и да приема мерки за тяхното отстраняване. Следователно, структурнообусловената неефективност на ВСС, като орган, отговорен за реформата на правосъдието, ще се отрази и на тази дейност – едва ли скоро ще бъдат артикулирани и реализирани адекватни мерки за преодоляване на прекомерната продължителност на делата в България.

Както и в предходни години, през 2012 г. ЕСПЧ установи много нарушения на правото на справедлив процес по член 6 и други свързани разборедби от ЕКПЧ по дела срещу България. По делото Здравко Станев срещу България от 6 ноември 2012 ЕСПЧ намери нарушение на член 6 от Конвенцията във връзка с член 6. 3 (право на адвокатска защита). На жалбоподателя е било отказано безплатно представителство от адвокат във връзка с наказателно производство, завършило с глоба. На подобно основание ЕСПЧ намери нарушение на член 6 във връзка с член 6.3 от Конвенцията и по делото Цоньо Цонев срещу България, от 16 октомври 2012 г. В този случай жалбоподателят е осъден за кражба на лекарства от аптека на девет месеца лишаване от свобода. Неговата молба за назначаване на защитник пред Върховния касационен съд е отхвърлена.

По делото Аскон АД срещу България от 16 октомври 2012 г. ЕСПЧ намери нарушение на член 6 заради отказа на Върховния касационен съд да разгледа нови доказателства, представени в производството. По делата Дечева и други срещу България и Христова и други срещу България от 26 юни 2012 г. Съдът реши, че има нарушение на член 6.1 от Конвенцията и на член 1 от Протокол №1 поради нарушаване на принципа на правна сигурност и поради това, че не е било възможно да се изпълнят съдебни решения в производства по реституция на имот, както и поради невъзможността да си реституират имотите. По делото Филева срещу България от 3 април 2012 г. Съдът постанови, че има нарушение на член 6, ал.1 от Конвенцията заради това, че прокуратурата е възобновила наазателно производство срещу жалбоподателката след като тя е подала иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По делото Николов и други срещу България от 21 февруари 2012 г, Съдът постанови нарушение на член 6, ал. 1 от Конвенцията по дело, което се отнася до оплакването на жалбоподателите относно прекалено дългата продължителност на техните дела. По делото Стоянов срещу България, от 31 януари 2012 г. Съдът констатира нарушение на член 6, ал. 1 от Конвенцията заради това, че жалбоподателят е осъден в негово отсъствие и че му е било отказано повторно разглеждане на делото.

По делото Желязков срещу България от от 9 октомври 2012 г. ЕСПЧ установи нарушение на член 2 от Протокол № 7 от Конвенцията (право на обжалване в наказателното производство) поради това, че жалбоподателят не е бил в състояние да обжалва присъдата си за незначително нарушение на обществения ред, за обида и опит за физическо насилие над прокурор.


[1] Вж. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) от 18.07.2012 г., с. 3: “С МСП не се изисква от България да достигне стандарти, които надвишават съществуващите в другите държави членки. Неговата задача е да помогне на България да достигне стандарти, които са съпоставими с тези на другите държави членки”, достъпен на:  http://ec.europa.eu/cvm/docs/com_2012_411_bg.pdf.

[2] Вж. Идейна концепция за изменение на Закона за съдебната власт от 14.02.2012 г. (на български език): http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/izmenenia_na_ZSV_fin_(1)_fin.pdf.

[3] Вж. Публично становище на Международната комисия на юристите, публикувано на 27.08.2012 г. (на английски език): http://www.icj.org/bulgaria-icj-raises-concern-at-dismissal-of-judge-todorova/.

[4] Вж. БХК, Правата на човека в България през 2011 г., годишен доклад на БХК, март 2012 г.

[5] По Конституция правораздаването се осъществява (само) от съдилищата (чл. 119, ал. 1), а по ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела (чл. 14, ал. 1).

[6] РКС 6 от 11.11.2008 г. по к.д. 5 от 2008 г.

Advertisements
%d bloggers like this: